„Пътешественици“ е рубрика за пловдивчаните, които не се страхуват да тръгнат по пътя към неизвестното. За тях авантюрите и приключенията са начин на живот. Всяка седмица ви представяме по един пътешественик, посетил екзотична дестинация. Говорим с онези, които се престрашават да изследват далечни, по-малко популярни кътчета от земното кълбо и съпреживяваме с тях приключенията, през които са преминали. Следете ни, за да направите виртуална разходка до най-интересните места по света.
 
 
 
Срещаме се с Росен-Андрей Охеда в Пловдив, по време на пътуванията му между различни български градове, където изнася лекции в местните училища. Наскоро се е завърнал от опасното си пътешествие в Западна Африка. Но преди да ни разкаже за своите стотици приключения, нетърпеливо искаме да разберем как успява да сбъдва детската си мечта - да обиколи света, т.е. всички 195 суверенни държави, признати от ООН.
 
Роден в семейство на българка от Хасково и кубинец, Росен прекарва по-голямата част от живота си в Канада, откъдето е и гражданството му. Започва работа на круизен кораб, на който прекарва 12 години. В този период успява да събира парите от заплата си, понеже всичките му разходи на кораба са поети от работодателя и овладява четири езика - английски, испански, руски и португалски. Каузата е една - парите да му стигнат, за да осъществи детската си мечта, която възприема като своя житейска мисия. Започва своите пътувания като първо посещава популярни туристически дестинации в САЩ, Канада, Австралия и Европа. Скоро след това дестинациите започват да стават все по-екзотични и опасни. Днес, девет години след като е напуснал кораба, му остават само 26 държави, сред които Сирия, Корея и бившите съветски републики - някои от най-горещите точки на света. 
 
За последното си пътуване из района на ебола споделя, че никога не би отишъл там ако не преследваше целта си - заветния списък с държави. Да пътуваш из тези места е като да играеш хазарт с живота си. Но пък победата е сладка. Стискаме палци на Росен да премине през всички опасности невредим и да стане 13-тия човек в света, обиколил всички страни.
 
 
- Ти си човек, който е видял почти всичко. Кое място би определил като скритата перла в туристическия свят? Страната, за която знаем твърде малко, а е пълна със съкровища, които един пътешественик би оценил?
 
- Добре, че не ме попитахте коя ми е любимата страна - никога не съм знаел как да отговоря на този въпрос. Всички са толкова различни и уникални, че нямам как да посоча фаворит. Но сега като прехвърлям по-екзотичните дестинации, мислейки повече за атракциите им, отколкото за екстремните условия, бих казал, че Бутан е едно такова място. Да, определено го препоръчвам на всички, които искат да видят нещо различно и стойностно. 
 
 
- Какво отличава Бутан от останалите азиатски страни?
 
- Преди всичко, духът. Големият туристически поток в този региона се излива в Непал, Тайланд, Лаос и Камбоджа, които вече са съвсем достъпни и следователно, претъпкани. Катманду, например, е напълно комерсиализиран, въпреки всичките си храмове. Но ако искате да се докоснете до духовността на Азия, до романтизма на Тибет, Бутан е мястото, което ще ви впечатли. Повечето туристи, очаровани от филмите за Тибет, посещават китайската му територия. Но Китай спонсорира туризма в Тибет и всъщност облика му е станал съвсем западен - магистрали, електрически коли и мотори и т.н. А Бутан е запазил старинния начин на живот. Две трети от територията му е класифицирана като национални паркове, там живеят едва 800 000 души, а елетроенергията се произвежда изцяло от ВЕЦ-ове. Населението е богато и пази традициите си. Например, всички ежедневно ходят облечени в местни носии - такава е политиката на страната. Усамотените манастири се извисяват върху планинските вериги и са също толкова трудно достъпни, колкото самата държава. 
 
 
- Имаш предвид визите ли?
 
- Да. Ако искаш да влезеш в Бутан, трябва да летиш до Катманду и оттам да си изкараш виза. Звучи лесно, но всъщност е доста скъпо. Бюрокрацията е тежка, има и корупция. В самия Бутан нещата стоят различно. Да, много е скъп, но услугата, която получаваш за парите си е на изключително високо ниво. Бутанците ценят туристите си. Аз например съм свикнал да обикалям самостоятелно, без резервации и планове, само с раницата си. Това ми позволява да прекарвам време сред местните жители там, където се намирам и много често те самите ме канят да бъда техен гост. Това е невъзможно в Бутан. За да получиш виза, трябва да имаш билет, хотелска резервация, дори шофьор, който е едновременно и гид и през цялото ти пребиваване е до теб. Пакетът е пълен, а турът ти трябва да е закупен предварително, за да получиш виза. Такъв тип луксове обаче не ми харесват - лишават ме от възможността да опозная културата на страната. 
 
 
- Как се отрази това на преживяването ти?
 
- То всъщност има доста положителни страни. Теренът е такъв, че трудно бих се оправил сам и бях благодарен на своя водач. Другият плюс когато всички пътуват по този начин е, че където и да отидеш, не се натъкваш на други туристи. Така успяваш наистина да се любуваш на всичко, което страната предлага - най-вече на главозамайващата природа и автентичния дух на будистките храмове. 
 
 
Типичните бутански храмове се наричат дзонг. Един от най-популярните дзонгове е Окото на тигъра - едно от най-интересните места, които видях. Построен е в края на една планинска пътека и е кацнал на върха на отвесна скала, където не можете да си представите, че какъвто и да било строеж е възможен. Това го прави един от най-интересните храмове на планетата. 
 
- Какво в местната култура се откроява най-ярко?
 
- Преди всичко облеклото. Както казах, народните носии са ежедневното облекло на всички, независимо какво работят. Представете си все едно всички ние да ходим всеки ден в офиса с носия. Както и другаде в Азия тези носии са шарени, в ярки цветове. Друго впечатляващо от бита е колко широкоразпространена е стрелбата с лък. Никъде другаде не съм виждал толкова популярна дейност. Архитектурата също е впечатляваща - изключително спретнати и чисти градове, направо луксозни, в които си личи, че няма бедност. 
 
 
- Как успява такова малобройно население да поддържа подобен висок стандарт?
 
- Основно чрез продажба на електроенергия. И разбира се, скъп туризъм. Сравнете сами - какво заплаща един чуждестранен all-inclusive турист в България на фона на минимума от 250 $ на ден на човек, които харчи туристът в Бутан. Така се държи ниво. А нивото на обслужване не е свързано единствено с парите - доброто отношение е в корена на местния манталитет. 
 
- Колко време е необходимо на човек, за да се наслади на спокойствие на всички атракции в страната?
 
- Бих казал, че седем до десет дни са достатъчни, за да обиколите основните провинции, да посетите най-впечатляващите храмове и да се потопите в културата в столицата. За моя осемдневен престой успях да вкуся и от нощния живот на града. Това, което за местните е една обикновена петъчна вечер с танци, на мен ми изглеждаше като музикално шоу от фолклорна програма. 
 
- Как би обобщил преживяването си в Бутан?
 
- Ако трябва да опиша страната най-кратко, Бутан е скъп, изолиран и мистичен. Не е моят тип туризъм заради прекомерната му уреденост, но пък си струва спестяването на всеки цент, за да се докосне човек до екзотиката му.