Несъмнено сте ги чували стотици или хиляди пъти, вероятно и сами сте открили красотата им, обикаляйки по стръмнините пътеки, каменистите била, високите върхове и горската прохлада, дарявана от горите им.

Планините на България са богатство, пазещо тайни от отминали епохи и несравнима природна красота, пише GlasNews. Но знаете ли какво всъщност означават имената на българските планини? Повечето от тях са производни на думи от чужди езици или дори вече мъртви такива. Ето и какво значат наименованията на най-големите планини у нас: 

Рила
Първото известно име на планината всъщност е римско – наричали са я Доунакс, Донукас Монс или Дунакс. Всички те произлизат от латинската дума „донакс“ със значение „даряваща планина“. Днешното й име обаче е с тракийски корени и най-вероятно в оригинал е звучало по-скоро като Роула, променено от нахлулите по-късно славянски племена на Рила.

Родопи
Името е с тракийски поризход и е записано още преди новата ера от Херодот, а векове по-късно е споменавано и от Трасил от Мендес и Псевдо-Плутарх , които го свързват с местна легенда за сестрата и брат Родопа и Хемус. В миналото най-често се споменава именно като Родопа или Родопе, без множественото число Родопи, популярно днес.

Пирин
Споровете дали името на планината идва от тракийското „перинтос“ (тоест „скала“) или от името на славянския бог Перун най-веротяно ще останат неразрешени. Факт е, обаче, че местните предпочитат да наричат планината Перин или Ирин-Пирин. Много романтично.

Стара планина
Напълно разбираемо е българското ѝ име, но то невинаги е било такова – траките са й казвали Хемус, славяните – Маторни гори, а османците – Коджабалкан или просто Балкан. Последната дума не е османска, а персийска и значи просто „висок“.

Витоша
Най-старото има на Витоша е Скопар с по-късни вариации Скомпос или Скопиос. Идва от гръцки и означава „стръмна планина“. Със сегашното си име Витоша е известна от Средновековието, като значението е двувърха (двуглава) планина, а прозходът по всяка вероятност е тракийски.