Хипертимезията е изключително рядко неврологично състояние, при което човек притежава извънредно добра автобиографична памет. Това означава, че хората с хипертимезия могат да си спомнят почти всеки ден от живота си с удивителна точност – дати, събития, емоции, дребни детайли, които обикновеният човек отдавна би забравил. Състоянието е известно още като HSAM (Highly Superior Autobiographical Memory), което буквално се превежда като „изключително превъзходна автобиографична памет“.

Първият документиран случай на хипертимезия е описан през 2006 г., когато учените от Калифорнийския университет в Ървайн публикуват изследване на жена на име Джил Прайс. Тя описва, че може да си спомни почти всеки ден от живота си от тийнейджърските си години насам. Спомените ѝ не са общи или размити, а изключително ясни – тя знае какво точно се е случило на дадена дата, какво е носила, какво е чувствала, какво е било времето и дори какви новини е чула по телевизията.

Това уникално състояние обаче не е свързано с обикновена фотографска или еидетична памет. Хората с хипертимезия не помнят всяка информация, която срещат, като числа, факти или уроци в училище. Вместо това те имат невероятна способност да си припомнят лични преживявания и събития от собствения си живот, като тези спомени често са свързани с определени дати. Техните мозъци функционират по начин, който засилва автобиографичната памет, но не и общата.

Изследвания при хора с хипертимезия показват, че те често прекарват много време в мислене за миналото. Това може да бъде както предимство, така и бреме. От една страна, те имат несравнима връзка със спомените си и могат да ги използват в различни аспекти на живота си. От друга страна, те понякога не могат да забравят болезнени или травматични събития, което може да доведе до емоционални затруднения, включително тревожност и депресия.

Научните изследвания с помощта на ЯМР (ядрено-магнитен резонанс) показват, че хората с хипертимезия често имат разлики в структурата на определени мозъчни области, като амигдала и хипокампус – зони, свързани с паметта и емоциите. Те също така показват по-висока активност в невронните пътища, свързани с възстановяване на спомени. Все още не е напълно ясно дали тези мозъчни различия причиняват хипертимезията или са резултат от нея.

Интересен факт е, че повечето хора с това състояние развиват способността си спонтанно – тя не е научена или придобита чрез тренировка. Хипертимезията не може да се постигне чрез обичайни техники за запаметяване или мнемоника, пише puls.bg. Това я прави още по-загадъчна за учените, които се стремят да разберат по-добре механизмите на паметта и съзнанието.

Световно известни са едва няколко десетки души с диагностицирана хипертимезия. Всеки от тях представлява ценен обект за научно изследване. Това състояние отваря важни въпроси за това какво представлява паметта, как функционира мозъкът и как се формира нашето усещане за идентичност чрез личната ни история.

Хипертимезията е рядко и необикновено състояние, което разкрива колко сложен и загадъчен е човешкият мозък. Макар да звучи като свръхсила, тя има и своите недостатъци и трудности. Тези, които я притежават, живеят с миналото си по начин, който повечето хора не могат да си представят – постоянно, ясно и неизбежно.