„Агресия на пътя“ – явление, с който българските шофьори се сблъскват ежедневно и сякаш приехме като норма в поведението си. Термин, който стана част от речника ни, заля социалните мрежи и медиите. „Агресия на пътя“ е симптом за емоционалната незрялост на съвременната личност и за да се избави от нея, той трябва да я назовава с истинското ѝ име. Всяка проява на вербална и физическа агресия, която участниците в движението по пътищата проявяват един срещу друг в ситуация на произшествия, всъщност е насилие, казва психологът Биляна Караджова в интервю за TrafficNews.

„Ние сме му сложили социален израз, но агресията в своята същност е вид отговор на определен външен стимул за личността. Но истинското естество и смисъл зад това поведение е насилие. Дали ще слезеш от автомобила си и ще удариш някого физически, ще удряш автомобила му или ще избълваш един куп обидни думи и окачествявания срещу него – посланието е равносилно. Същото е когато тръгнеш със закана за увреждане на здравето на отсрещния“, коментира още психологът. Изказването ѝ идва на фона на зачестилите случаи на нападения по пътищата, отключени след произшествие или дори само предпоставка за такива. От началото на годината до този момент в Пловдив са регистрираните редица инциденти, при които хора се изправят един срещу друг със закани, стигат до бой и дори размахват оръжия.

На вниманието на полицията: Мъж размахва пистолет и удря шофьор на метри от районно управлениеПреди това той е преследвал автомобила по целия бул. "6-ти септември"

Агресия в Пловдив: Мъж заплаши шофьорка на кръстовище, налетя на автомобила йТой е задържан във Второ РУ за едно денонощие

Отново скандал на пътя заради засичане в Пловдив! Стигна се до намеса на полицията

Факторите, които могат да отключат този тип реакция и поведение са множество, казва специалистът: „Ако говорим за агресията, тя има своята положителна страна. В устройството на мозъка първо е развита емоционалната част, лимбичната система. Част от нея е амигдалата, която реагира за части от секундата при стимул, регистриращ застрашаващо живота ни условие. Тогава тя подава сигнал и организмът се подготвя за ответна реакция, която е „бий се или бягай“. Много голяма част от нейната активност остава несъзнавана, но влияе върху действията ни. Същевременно нашият мозък не може да направи реално разграничение дали наистина има застрашаващо живота ни събитие, или ни заблуждава заради минали преживявания“.

Прекомерната ни реакция в такъв случай не е оправдана, категорична е тя, тъй като действията на другите хора могат да бъдат стимул, но не и причина за чувствата и преживяванията ни.

Понякога насилието на пътя дори не е провокирано от инцидента. Науката обяснява това с различните типове защитни механизми, които се включват, когато през нас премине прекалено силно преживяване и то е в отрицателния спектър:

„В този момент психиката изкарва реакция, която да защити здравето ни. Един от тях се нарича „изместване“. Давам прост пример – когато майката и бащата са се скарали у дома, майката е много ядосана на бащата, но не може да изрази гнева си върху него. Причините в случая може да е невъзможността да отговори реципрочно. Това преживяване продължава да стои силно наситено и да ѝ създава вършено напрежение през деня. След малко се прибира детето от училище и казва или прави нещо абсолютно безобидно, което при други обстоятелства не би причинило силна реакция в майката. Но поради натрупаното напрежение, тя се изправя и му удря шамар и му казва „Как можа така да постъпиш“, а детето остава сащисано. Това е защитният механизъм на изместването – не можем да насочим своя отговор към директния причинител на страданието, но за сметка на това го канализира към трети човек, понякога без вина в ситуацията“.

Понякога се отключва и желанието да накажеш някого за неудачите в живота, допълва тя.

Според психологът българите са изградили „общество на виновни и невинни“: „Сякаш имаме нужда от това, не виждаме нюансите между тях. Обяснявам си го с една социокултурна черта, която се предава през поколенията. Много даваме присъди, етикети, диагнози, много се интересуваме от това кой какъв е. Всичко това е предпоставка за активиране на такива психологически процеси в един човек, които в критична ситуация не знаят как да отговарят правилно – или се свиват в черупката си, или на нападението отговарят с нападение. Липсва разум“, обяснява специалистът.

Ако нашето общество умееше да изпитва в по-големи количества състрадание и емпатия, може би по-рядко щяхме да ставаме свидетели на насилствено поведение, допълва Караджова. „За да стигне до такъв момент със сигурност ситуацията на пътя не е единствената причина да се генерира реакция от този тип. Тя има своето обяснение назад в историята на живота на човека“, допълва тя.

Един методите да овладяваме подобни ситуации е чувствителността на обществото: „Не просто да коментираме, че има агресия и насилие, а да реагираме адекватно срещу тях. Ако се случи някой по-слаб да бъде нападнат, е редно по-силни странични наблюдатели да се намесят и да отстранят насилника, за да спадне пикът на агресия“, категорична е Караджова.

Един от дефицитите, които ни пречат да се отнасяме нормално с околните, независимо дали ги познаваме добре, или ги виждаме за първи път, е емоционалната ни незрялост:

„Ако се справяхме добре със задачата да различаваме своите чувства и емоции, както и техния първоизточник, щяхме да умеем да правим това и с отсрещния. Ние обаче, струва ми се, много пренебрегваме това. Децата все още нямат уроци по емоционална интелигентност, родителите им също не се сещат, че е важно да разговарят с тях за това“, коментира психологът.

Дори и да научи това, нашето общество има да работи по още един свой недостатък – да припознае смисъла от налагане на правила и закони и да се научи да ги спазва. За да се сведат до минимум насилието, е добре да започнем да се учи на по-голяма социална ангажираност и отговорност, препоръчва тя. Това неминуемо ще доведе и до спад в черните статистики по отношение броят на пострадали и жертви след транспортни произшествия:

„Трябва да пораснем.. още преди да се е стигнало до инцидент. Така щото, когато се случи нападение или насилие, да прибегнем към законови алгоритми – до органите, които имат правомощия да се разпореждат в подобна ситуация. Когато смело пренебрегнеш правила, демонстрираш псевдо заявяване на „Аз съм силен“. А ако имаме отговорност към правилата, ще имаме и отговорност към нашите преживявания и реакции. Щом е налице отговорността, поведението се коригира и вече е адекватно на ситуацията“, заключва Биляна Караджова.