Светещите обувки - хит на пазара за детски стоки, който се появи за първи път преди повече от десетилетие. Подобни модели продължават да впечатляват хлапета и тийнейджърите, но с времето изработката им се оказа не особено рационална. Техните лампички са изтощават бързо и това ги прави нецелесъобразни предвид стремящата се към екологичност индустрия.

Има ли начин подобни обувки да светят, без да са в тежест за околната среда? На този въпрос отговаря пловдивчанката Анна Велкова, спечелила със свой проект симпатиите на Оливър Бернхард - директорът на световна компания за спортни дрехи, чиято изработка е отговорна към природата.

Ани е студент със специалност „Възобновяеми енергийни източници“ в Германия и заедно с още двама студенти – Алин Зомер и Ян Вайнгард от Спортния университет, успели да стигнат до иновативна идея. Нея са представили на конкурс в Швейцария.

Повече за концепцията им, както и емоции и уроците, които съпътстват целия процес, разказва самата тя пред TrafficNews:

– Здравей, Ани! Сподели ни как се стигна до това да представите идеята си на този конкурс в Швейцария?

– Здравейте! Всичко започва отдавна. Още миналото лято с група колеги участвахме създадохме проект, свързан с пестенето на ресурси. Тогава спечелихме първия кръг с идеята ни за приложение, което създава връзки за обмяна на различни продукти. Вместо да си купуваш нещо, което ще използваш два пъти, това приложение те свързва с хора, които имат такова и са готови да го споделят. Всъщност така и се стигна до участието ни на втори кръг. Конкурсът се проведе в Швейцария. Проектът, с който участвахме, беше на друга тема - „Движение“. Фирмата, която беше инициатор на конкурса, небезизвестната On Running, която произвежда обувки за атлети и спортно облекло. Тъй като нямаме опит в подобна сфера, с моите колеги от Спортния университет много се чудихме дали въобще да участваме – темата е много специфична. Все пак решихме да участваме, бяхме стигнали до тук.

– Как успяхте да достигнете до вашата идея особено при липсата на опит?

– Имахме ментори от тази фирма, които бяха до нас през цялото време. Те ни оказаха голяма подкрепа. Бяха дадени насоки и трябваше да се придържаме към някоя от трите възможности за тема – движение при деца, бягане или иновации в сферата на бягането. Ние се спряхме на първата възможна.

Докато мислехме какво точно да правим, с моите колеги се присетихме за тези светещите обувки, които бяха голям хит едно време. Спомняте ли си? Като деца много се впечатлявахме как светят, особено вечерно време. С тези обувки има обаче един проблем, който тогава не сме разбирали – или се изтощават много лесно батериите, или се чупят и не светят вече. Като цяло трайността им не е дълга и обувките се изхвърлят или стоят в шкафа. Затова решихме да работим по възможността да удължим живота им и то по начин, който не е вреден за околната среда.

– Трудно ли беше да откриете алтернатива на лампичките с батерии?

– О, много. Помогна ни и наш преподавател по материалознание. Заедно с ментора от компанията пък ни започнахме да търсим материали, с които можем да замерим тези лампички. Идеята ни беше те да имитират светлина, като едновременно с това да се спестява ресурс. Търсихме и материали, които да подлежат на рециклиране. Честно казано, тази задача не беше никак лесна. Да намерим хем сензорни материали, които да се чувствителни на упражнен натиск, хем да произвеждат светлина. А и освен това да могат сравнително лесно да се произведат в краен продукт.

– Накрая на какво се спряхте?

– След проучване, което отне месеци, открихме механохромните полимери. Не е толкова стряскащо, колкото звучи (смее се). Те изпълняват две функции, които отчитат, когато механична сила бива упражнявана върху тях. Тогава се случва химична реакция, която имитира светлина в определен диапазон. Най-просто казано, когато стъпим - виждаме как обувката свети. В зависимост от вида на полимера тя може да свети в зелено, в червено, в синьо. Плюс тук е, че механохромните полимери се синтезират в лаборатория и след това могат просто да бъдат премахнати от обувката и да бъдат рециклирани. Т.е. срещнахме иновативен вариант, които да бъде сравнително екологично чист.

– С какво се сблъскахте, когато трябваше да представите идеята си пред аудиторията?  

– Бяхме общо 11 отбора, имаше и много присъстващи. Журито беше застанало някъде в дъното на залата, слушат и гледат. Чувствах се като в риалити формат. Сцената беше огромна – два пъти колкото Драматичен театър-Пловдив. Екранът, на който се прожектираше проекта, беше два пъти по-голям от завесата му. Макар че вече съм тренирана на такъв тип изяви, за мен беше голямо вълнение и притеснение. Но мисля, че когато правиш нещо с желание и представяш продукт, в който наистина вярваш, нещата се получават по-леко. Макар че не спечелихме, аз много се зарадвах на реакцията на Оливиер Бернхард.

– С какво успяхте да впечатлите личност като Бернхард, който освен атлет е и дългогодишен предприемач?

– След като приключихме с презентацията на проекта ни, той храна микрофона, замълча няколко секунди и каза: „Ама това всъщност е една много революционна идея! Много ми харесва“. Зададе няколко въпроса относно бизнес плана ни и проучванията, които сме направили. Такива анкети ние вече бяхме изготвили и на база тях разбрахме, че много потребители биха си взели такъв модел. Самият Бернхард сподели, че идеята му се е понравила и би се зарадвал, да я види подобен продукт реализиран. Каза, че би говорил с фирми и предприемачи, за да прецени техните нагласи какви са. Но ще видим какво ще излезе накрая.

– Каква беше идеята на отбора, който грабна първото място?

– О, идеята на отбора, който спечели конкурса, също беше много иновативна. Те бяха измислили обувки, които се разтягат по крака. Детското краче расте бързо и се налага редовно да се сменят обувки, което също е загуба на ресурс. При техния модел това не се налага, защото обувката на практика се уголемява.

– Казваш, че си била много развълнувана, какви други впечатления остави в теб този конкурс?

– Чуждестранните бизнеси все по-устойчиво се замислят върху проблема със замърсяването на околната среда. Експертното мислене е на съвсем различно равнище – търсят се решения на проблеми. Идеите се съобразяват с това дали наистина има смисъл от тях, ще помогнат ли на нещо да стане по-добро?  Впечатлена бях и от най-новата идеи на компанията на Берхнард. Те са направили обувки и дрехи, чийто състав в преработен въглероден диоксид. По някаква иновативна технология са успели да извлекат и синтезират CО2, като по този начин подпомогнат опазването на околната среда. Държаха обувката с бели медицински ръкавици и така ни я показаха. За съжаление, ние не успяхме да се докоснем до нея и да научим как точно е направена. Пазят технологията в тайна, все пак има само 10 произведени бройки в целия свят. Иначе спортните облекла от въглероден диоксид вече са вкарани в масово производство – ние получихме тениски. Много са леки, удобни и проветриви.

Има още нещо, което остана за мен като личен урок от ситуацията. Едно от най-ценните качества, които трябва да се постараем да придобием - да спрем да мислим дали ще успеем или ще се провалим. Важно е да се пробваме да реализираме идеи, които никой друг не е предлагал. Да, може и да не стане, но ако имаме правилните хора до себе си – всичко по-възможно. С тези уроци се осмисли цялото ми пътуване до Швейцария!