„Христос воскресе! Наистина воскресе!“

Великден е! Един от най-почитаните църковни и семейни празници. Църквите се пълнят, а трапезите се отрупват. Настроението е празнично, а традиции и мода се преплита в непрекъсната плетка.

Безспорно първата асоциация с Великден са яйца, козунаци, зайчета и курабии. Празникът, обаче датира много, много преди изобщо всичко това да е част от него и има дълбоки езически корени. Преди християнството и Възкресение Христово. Още по времето на номадските и тракийски племена. Разбира се, концепцията е била съвсем различна, но все пак можем да намерим много общо. Хората някога са чествали възкресяващата природа и настъпването на пролетта. С появата на християнството празникът започва да се свързва с Христос.

Друг великденски символ – заекът, също произлиза от древни времена.  Датата на честване на богинята на пролетта Истра съвпада с Великден. Според далечна легенда богинята на пролетта можела да се преобразява в заек, откъдето идва и заекът. Друга интересна легенда твърди, че богинята на плодородието създала необикновен заек, който снасял веднъж годишно по едно яйце.

Всичко това потвърждава, че няма нищо случайно в избирането на дати за църковните празници.

И така съпътстващ пролетта, датата на Великден също зависи от нея и  всяка година се мени, като се определя от първото пролетно пълнолуние. Решението за това кога да се празнува Великден е взето през 325 година на Никейския събор – „Великден да се празнува първата неделя след пролетното пълнолуние“.

Великден и църквата

Църквите у нас се пълнят в полунощ срещу Великден, когато се отслужва тържествено богослужение, свещеникът оповестява Възкресението на Божия син с думите "Христос Воскресе!", а християните отговарят "Воистина Воскресе!". Свещеникът изнася запалена свещ, от която всички присъстващи палят своите свещи, като се опитват да запазят пламъка възможно най-дълго време, а след това ги отнасят в домовете си.

Огънят в църквата е свещен, тъй като е донесен от Божи гроб от българските владици. Преданията гласят, че там огънят се самозапалва и че в началото няма топлина. Той се разнася до всички християнски църкви и точно в полунощ се изнася от храма, като всеки може да отнесе със себе си частичка от него, като запали своята свещичка от тази на свещеника. Църквата се обикаля три пъти със запалена свещ в ръка, което отново се прави за здраве и щастие на цялото семейство. Прибирайки се у дома, стопанката на къщата обикаля всички стаи със запалената в църквата свещ и отправя молитва към Господ да пази дома. Накрая се прикрепя към прага на вратата и се оставя да доизгори там.

Великден и яйцата

Едва ли има човек, който поне веднъж в живота си да не е боядисвал яйца? Било то като малък или голям. Константата в случая е, че яйцата се боядисват в четвъртък или събота, а всичко останало непрекъснато се променя.

Според зависи от уменията, всяка домакиня твори върху своите яйца. През последните години все повече хора търсят естествени методи за боядисването на яйцата, като избягват да купуват бои, които в много случаи имат и вредни вещества. Яйцата се потапят в осветени от лук, куркума,  цвекло, лозови листа и други естествени съставки. Използват се стари чорапи, а за декорация се използват различни листа и цветя.

Други слагат восък, а трети решават да са в крак с модата и слагат различни седефени бои, брокати, камъчета и различни лепенки има.

На пазара бълва изобилие, така че дали ще разчитате повече на традицията или на модните тенденции зависи от вас. Не забравяйте, обаче – първото яйце винаги е червено, то е символ на Христовата кръв.

Стопанката на къщата рисува кръст по челата на децата с него, за да са здрави и румени през цялата година. То се поставя пред иконата в дома или се заравя в средата на градината, като се пази до следващия Великден. Тогава се чупи и ако не се е развалило, то домът и неговите обитатели ще се радват на здраве, радост и благополучие. След това не се изхвърля, а се заравя в пръст, но близо до дома.

А от къде идва традицията с червените яйца?

В много легенди, свързани с традицията за боядисването на яйца, Мария Магдалена е ключова фигура. Една от историите включва влизането на Мария Магдалена в гробницата на Иисус Христос три дни след разпъването му на кръста.

Отивайки към гробницата, тя е носила кошница със сварени яйца, които е мислела да сподели с останалите жени, дошли да оплакват смъртта на Божия син. След като пристига обаче и там няма никого, легендата гласи, че яйцата от само себе си са придобили червен цвят.

Друга легенда пък свързва Дева Мария с боядисването на яйцата.

Някои източноевропейски традиции приписват започването на традицията с боядисването на яйца не на Мария Магдалена, а на майката на Иисус. Дева Мария е присъствала на разпъването на кръст на сина си и според легендата е носила със себе си яйца.

Една от версиите гласи, че капка от кръвта на Иисус е капнала върху едно от яйцата и го е оцветила в червено. Според друга версия, докато Дева Мария е плакала, сълзите ѝ са се превръщали в кървави и са оцветявали яйцата в яркочервен цвят.

Великден и трапезата

Е, няма как да има празник без богата трапеза. В средата на масата винаги е агнето! Християнската традиция представя Божия син като Божи агнец, освен това, агнето се свързва с неговата смърт, тъй като е жертвано в деня на Възкресението му. По тази причина агнешкото е един от важните акценти във великденското празнично меню.

Козунаците

Този обичай тръгва от дълбока древност, когато момите месели обредни хлябове, които украсявали с оплетени елементи. Великденският козунак, които е символ на Христовото тяло, се е наложил у нас като елемент от Великденските традиции едва в началото на 18 век.

Козунаците се месят в Страстната събота преди изгрев слънце. Те не се режат а се чупят, защото според древни вярвания, хлябът има душа.

Не можем да минем и без великденски курабии!

Те са неизменна част от трапезата и се изработват в най-различни форми.

Не забравяйте и имениците днес! На Великден празнуват всички, носещи имената: Величко, Величка, Велико, Велик, Велика, Велко, Велимир, Велимира, Паска и Паскал.