Всяка година в навечерието на  24 май - Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост, кметът на Пловдив връчва Награда "Пловдив" на творци, творчески колективи, културни, образователни и други институции за конкретно произведение, събитие или културен факт с реален принос за развитие на културния живот на Пловдив, реализирани през предходната година в отделните категории. 

По покана на отдел „Култура, археология и културно наследство“ на Община Пловдив в Дома на културата вчера се проведе работна среща за представяне и обсъждане на постъпилите писмени предложения по проекта за нов статут на престижното отличие в областта на изкуството и културата.

В новия проект на статута има няколко промени. На носителите се връчва диплом, статуетка „Награда Пловдив” и парична премия в размер на 2 000 лв., вместо досегашните 1000 лв. За първи път е включена възможност за удостояване със Специална награда „Пловдив” за изключителни постижения и цялостен принос в областта на изкуството и културата, която е в размер на 10 000 лв. Въведена е за първи път нова категория „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства“.  Ново е и това, че наградените творци и творчески колективи и техните произведения ще се вписват в „Книга на Награда „Пловдив“ в областта на изкуството и културата“. Книгата ще се съхранява в специална витрина в отдел „Култура, археология и културно наследство“, достъпна за гражданите.

Редактирани и разширени  са някои от категориите, които стават: Художествена литература и хуманитаристика; Художествен превод; Журналистика в сферата на културата; Архитектура и естетизация на градската среда; Музика и танцово изкуство; Театър; Изобразително изкуство; Аудио визуални изкуства, фотография и операторско майсторство; Опазване на културното наследство и съхраняване на паметта; Произведение на изкуството, предназначено за деца; Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства.

Предложения до посочената дата бяха внесени от Асен Асенов, Веселина Александрова, Евгений Тодоров, проф. Никола Лаутлиев, проф. Георги Манолов, Александър Секулов, Пенка Калинкова и Емил Миразчиев.

В срещата се включиха множество представители на културни институции, на браншови организации, журналисти. От страна на администрацията участваха Пламен Панов – заместник-кмет по култура, археология и туризъм, Стефан Послийски – председател на Постоянната комисия КТЕ и МИО при Общински съвет Пловдив, Веселина Александрова – общински съветник и вносител на предложение, Ангелина Топчиева – секретар на община Пловдив, Нина Димовска – началник-отдел „Култура, археология и културно наследство“ и експерти от отдела.

След като в презентация бяха представени предложенията за промени и мотивите по всеки член от статута, се проведе дискусия по всеки конкретен текст.

Още в началото на дискусията Пламен Панов апелира да се дефинира ясно една от най-използваните думи в разговора „проект”. „Проект е инструмент за правене на каквото и да е”, каза доц. Красимира Кръстанова от ПУ. Александър Секулов. допълни, че като говорим за културен проект, всъщност отваряме вратите за изключително недоразумение.

Заместник-кметът Пламен Панов подчерта, че срещата ще бъде протоколирана и всяко предложение ще бъде разгледано от администрацията. Участниците се обединиха около тезата да се запазят традициите на награди „Пловдив”, но с известни нововъведения. Те изразиха мнение, че награди „Пловдив” трябва да бъдат по- разпознаваеми сред широката общественост в града, поради което трябва да се работи в посока популяризирането им и по-сериозно представяне на носителите на приза в отделните категории всяка година.

Председателят на Дружеството на пловдивските писатели Атон Баев предложи самата церемония да се разчупи и да се отвори към хората, като излезе от традиционните театрални или концертни зали и да се състои в градска среда, край реката или в Епископската базилика например.

Предложенията на Асен Асенов, който не присъства лично, бяха отхвърлени от почти всички участници в срещата. Неговата идея бе да се промени целият регламент по предлагане за удостояване с награда, като оценките на заслужилите творци и колективи през годината да се правят не както е досега от комисии за всеки раздел, а от едно общо жури, в което да не влизат пловдивчани. Предложението за общо жури бе подкрепено само от Емил Миразчиев, а идеята за липса на градско присъствие в него бе отхвърлена категорично от всички. „Това предложение не е за нашия град”, коментира проф. Даниела Дженева.

Предложено бе също музиката и танца да се извадят от обща категория и да се обособят в отделни. Александър Секулов и Евгений Тодоров предложиха новият раздел „Съвременни перформативни и мултижанрови изкуства” да отпадне, но зам.-кметът Пламен Панов, а и мнозина в залата заявиха, че той трябва да присъства, тъй като така се разширява обхватът на творците, чийто усилия могат да бъдат признати. Емил Миразчиев предложи разделите да бъдат само пет, но в дискусията не намери подкрепа.

Представителите на градските музеи и галерии отбелязаха, че са намерили своето място в наградите с разширяване на една от категориите и добавянето на „Съхраняване на паметта“ в нея. „Ние това правим, затова сме музей“, каза шефът на ГХГ Красимир Линков.