Забележителен успех постигнаха млади пловдивски музиканти при последното си участие в международния фестивал „Полихимниа”, провел се в Скопие. Ученици от НУМТИ „Добрин Петков” и студенти от АМТИИ „Проф. Асен Диамандиев” завоюваха множество медали в различните възрастови групи и категории. Само седемте участващи тромпетисти, възпитаници на преподавателя Пенчо Пенчев и пианистката-акомпаньор  Марияна Колева, се прибраха у дома с пет първи и две втори награди.

„Тази година беше десетото юбилейно издание на фестивала-конкурс. Тъй като имам поглед върху организацията от началото до днес, мога да кажа, че нивото започна да става все по-високо, конкурсът се превръща в утвърдена сцена за най-добрите. Очаквам организаторите да кандидатстват и за Европейската асоциация на младежките конкурси,” – разкри преподавателя Пенчо Пенчев. Той допълни, че определянето на възрастови групи в музиката е по-скоро формалност. Важни са месеците труд, които реално правят разликата между изпълненията. - „Една година при нас е страшно много време. Имам и такива ученици, които на всеки две години минават в по-високата възрастова група.”

Пенчев разказа за богатия си опит в организирането на конкурси. Още от 1994 г. той самият е създал конкурс в Стара Загора, който не просто съществува и до днес, а през две години събира на една сцена изявени млади таланти от страната и чужбина. Точно преди Ковид пандемията били най-силните издания. Тогава само в категория „Тромпет” от чужбина пристигнали 43-ма участници, а в журито се събрали имена от световната сцена – сред тях и първият тромпетист на Болшой театър. В края на фестивала участниците имат възможност да свирят на една сцена, заедно с оркестъра на Старозагорската опера.

„В първоначалната организация на конкурса в Скопие помагах на екипа по-скоро с напътствия и съвети. Най-важното, на което им обърнах внимание, беше да внимават да не стане дублиране с друг конкурс. Защото в този случай става едно неприятно раздвояване и сред участниците за това къде да се включат,” – обяснява Пенчев.

По отношение на репертоара, който са подготвили неговите студенти за участието си в Скопие, преподавателят сподели, че изборът е бил свободен. За разлика от условията на конкурса, който самият той организирал в Стара Загора. Пиесите, които трябвало да бъдат изпълнени по време на конкурсната програма се пишели специално от едни от най-големите композитори в България, сред които Александър Текелиев, Никола Лангов, Веселин Караатанасов, Кирил Ламбов, Йордан Дафов. По този начин целите на конкурса стават две – участниците да покажат какво могат и композиторите да провокират творческата си енергия. Освен това се провеждат и мастъркласове, както и на фестивала в Скопие.

От 13 години насам преподавателят Пенчо Пенчев си сътрудничи с Марияна Колева - пианистката-акомпаньор, застанала неотлъчно в работата с децата и тази с музикалните композиции.

„Освен на тромпетистите, аз акомпанирам също и на кларинетисти, и на фаготисти. Сложно е да чувстваш всяка една индивидуалност и да се нагодиш към нея, иначе няма изкуство. Подготовката е често мъчителен процес, след който самият концерт е като ново раждане. Между отделните духови инструменти, на които акомпанирам, има голяма разлика в динамиката, в характера, дори ако щете в слушането. Като добавим и това, че изпълнителите са различни също, тогава може би ще стане ясно колко е трудно понякога да се адаптираш. В работата си наблюдавам всички и се хващам, че научавам повече от по-скромно надарените деца. Защото те показват нещо много важно – какво не трябва да правиш на сцената,” – разкрива Колева. Тя е категорична – изкуството се учи от самия конкурс, самото взаимодействие между хората по време на и след процеса, от самите участници.  А всеки един провал всъщност е успех, заради това, че следващия път вече ще си по-добър от самия себе си.

По време на срещата с двамата педагози засегнахме темата за конкурсите и връчването на награди. Пенчо Пенчев смята, че връчените награди винаги имат някаква тежест, те са плод на много труд преди това. Особено при децата служат и като мотиватор за по-нататъшното развитие. Факт е обаче, че има и такива конкурси, където се раздават повече награди, а това оказва вредно влияние върху цялостното възприемане на отличията. Преподавателят е категоричен - не трябва да се допуска високо читалищно ниво по време на представяне на конкурс.