Днес се навършват пет години от избухването на огромния пожар в Тютюневия град и с изключение на това, че огън няма, мястото продължава за изглежда все така призрачно, както на  20 август 2016 г., предава PlovdivTime. Тогава в ранния следобед  огънят погълна два от складовете в емблематичния квартал в центъра на на Пловдив, а до вечерта обхвана и още два.

Бедствието събра всички налични огнеборци, които дълго време се бориха с пламъците, които заплашваха да унищожат цели квартал.  

, а миризмата на изгоряло обхвана целия Пловдив.

След дълга битка със стихията Тютюневият град се събуди като изкорубен. Красивият тютюнев склад на „Кудоглу” и този на ъгъла на ул. „Иван Вазов” и ул. „Екзарх Йосиф” – и двата паметници на културата от национално значение, бяха с тежки поражения, на четири голи стени. Не по-малко тъжна бе гледката и в другите горели сгради, а стихията дори обхвана част от покрива на фитнес клуб „Тотал спорт”.

Пет години по-късно единствената сграда, която успя да възкръсне от огъня бе именно спортната зала. Всичко останало тъне в разруха, опасано от метални скелета и предпазни мрежи.

Надеждата кварталът да надигне глава и да се превърне в жива част от градската среда е също толкова малка , както бе и на 20 август 2016 г.  Институциите си прехвърлят отговорността, всичко ужким е съвсем на финала – като въвеждането на ясни граници и режими, изяснени статути, но годините минават, а резултат няма.

Последната информация по темата „Тютюнев град” дойде  преди две седмици. Тогава стана ясно, че Община Пловдив е изготвила обемно-устройствено проучване, което трябва да се внесе в НИНКН. За да е пълен документът обаче, предстои от Института да изпратят свои експерти, защото няколко от сградите са с незавършени досиета, тъй като не е имало достъп до тях. Едва след включването им обемно-устройственото проучване ще е пълно и ще позволи изготвянето на режимите и границите на опазване.

По-тъжното обаче е, че поне към днешна дата в Националния институт за недвижимо културно наследство няма заявен инвеститорски интерес за възстановяване на никоя от сградите, паднали в плен на пожара.

Тъжната картина допълват складовете „Ориент Табако” и този на Сточна гара, които и без огнен ад, изглеждат ужасяващо.

И в крайна сметка, оказва се, единственият виновен за разрухата е клошарят Любо. Той излежа своята присъда. А всички останали, отговорни за Тютюневия град и покрили се с надежда, че природата ще довърши работата на огъня?

Но нали знаете: „Има сграда – има проблем, няма сграда – няма проблем”. Сталин го е казал за хората, но тази фраза важи и за всичко останало!