Национален фонд „Култура” отново се превърна в мишена за артистичната гилдия заради оповестяването на резултатите от програма „Преводи” тази седмица. Обидно малката сума от 75 600 лв. не предизвика такова брожение, колкото фактът, че 46 800 лв. от тях отиват за превод на „Времеубежище” на Георги Господинов на шведски, литовски и чешки. Останалите 12 152 лв. са гласувани за превода на романа „Поразените” от Теодора Димова, а 6 600 лв. – за стихосбирката „Шествието” на Кирил Василев за превод  на италиански.

С това бюджетът на програмата е изчерпан и са посочени няколко резерви. Сред тях и „Мисия Туран” на Алек Попов.

Това предизвика остър коментар на Димитър Калбуров в сайта „Площад Славейков”. В материала той извежда тезата, че големите награди, с които е удостоен романът, вече са го извели в такава орбита, че би трябвало издателствата сами да предлагат издаването му. А пробивът на „Времеубежище” трябва да бъде използван като троянски кон за отварянето на световната литературна сцена за други български автори.

Калбуров отбелязва, че изборът на комисията „издава късогледство, малодушие, раболепие и отблъскващо терситско куцукане подир победителите”.

С разнопосочни мнения се включиха и други разпознаваеми имена на литературната сцена. Това провокира и двамата писатели, коментирани от Калбуров да реагират по свой начин във вчерашния ден.

„Който сее недомислици, жъне скандали! Да ви призная, изобщо не ми е до такива разправии баш сега, но да преглъщаш огорченията е също толкова вредно за здравето, колкото и да даваш воля на гнева си. Още с обявяването на последната сесия на програма Преводи към НфК, българският ПЕН Център реагира остро, както срещу нищожната сума отпусната за издаването на българска литература по света, така и срещу условията на конкурса и технолгическите дефицити на самата платформа за кандидатстване. Резултатите са налице: раздори и напрежения в писателската и преводаческа гилдии, символичен брой кадидатстващи издателства от чужбина, някак си успели да преодолеят специфичните предизвикателства на родния технически гений, съмнения в лобизъм и т.н. Въобще иделната рецепта за отравяне на творческия климат и без това помрачен от съперничества, интриги и политически пристрастия! Мисля, че държавната администрация и комисията на фонда, отговорни за тази ситуация, трябва много да се срамуват. Беше получено официално обещание, че програмата ще бъде дофинансирана. Да видим кога и дали ще се случи. Но най-важното е да не допуснем отново да изпаднем в това положение! Толкова ли управляващите не могат да вденат, че когато един важен сектор на културата остава хронично недофинансиран в него започват да избуяват най-диви страсти, да се развиват уродливи процеси на самоизяждане?! А пука ли им? Или може би точно това е целта: увълчени, разделени хора, неспособни да защитят общия си интерес? Аз лично не желая да бъда част от такава среда”, реагира Алек Попов. 

Георги Господинов избра друг начин – сподели новина за предстоящо събитие. 

„Една новина, вън от потока, на която аз лично много се радвам. През януари официално излиза прекрасният роман на Вера Мутафчиева "Случаят Джем" на английски, в превода на носителката на Букър Анджела Родел! И до голяма степен благодарение на нея. Поканиха ме да препоръчам романа с няколко думи, беше чест за мен. Романът ще излезе и в Словения по-нататък. Та да кажа, че някакви неща се случват и все повече ще се случват с българската литература навън, което всички ни вълнува. Преводачите от български заслужават много повече от това, което получават, че и със скандали”, коментира той. 

Напрежението в писателската гилдия отново ескалира, но всъщност голямата драма е, че за поредна година средствата за популяризиране на българската литература по света са престъпно малко. И това вероятно е причината едва 11 проекта за превод да бъдат подадени. Ако така върви, Национален фонд „Култура” ще си организира едни отворени покани, по които никой няма да иска да кандидатства. 

Защото или ще го отрежат, или ще го вкарят в публичен скандал без да е искал.