Наричат Ванеса Катрин „художничката с душа“. На 31 години, талантливата пловдивчанка успя да развълнува Италия със своите пърформанси. Всеки от тях продължава 20-25 минути, в които тя рисува пред публика. Използва само платно и маслени бои, а изкуството й е толкова въздействащо, че хората просто… се разплакват.

„Последната ми тема беше „пътуването“. Аз винаги се виждам с един куфар в ръка, понеже съм оставила родното си място. Явно и за останалите хора тази тема е много емоционална. Толкова плакаха, че се уплаших какво съм направила“, разказва пред TrafficNews.bg художничката.

С пърформансите Ванеса се занимава от 2 години. Не използва специални ефекти, светлини или 3D. Прави всичко на момента, без никаква предварителна подготовка, и казва, че то идва от душата й. Обикновено подбира философски или митологични теми. Залага на вибрацията, която се излъчва от нея, отива в картината, а от там – в хората. Понякога използва огледала, за да си създаде вибрационен кръг, в който енергията може да се върти. Рисува под звуците на пиано или цигулка, като често музиката също е на живо. „Това не е шоу. Правя го, за да накарам хората да се замислят, до докосне нещо вътре в тях“, уточнява творецът.

Ванеса е родена в Пловдив. Любовта и таланта към изкуството е наследила от майка си Ненка, която е хореограф в ансамбъл „Тракия“. Едва 5-годишна представя първата си изложба в Стария град на Пловдив. Няколко месеца по-късно печели и първия си конкурс във Ватикана и до днес нейна картина става част от папската колекция на папа Йоан Павел Втори. „Картината ми представляваше едно дърво, нарисувано с акварел. И ние като растенията имаме корени. Моите са в Пловдив. От тук започна всичко през 1992 г.“, казва талантливата художничка.

Като дете, щом я попитали, какво иска да прави, тя отговаряла: Да рисувам. За всеки рожден ден вместо кукли си поръчвала бои. Нищо друго не я вълнувало. Къщата била превърната в огромно платно, стените, обувките, дрехите – всичко било изрисувано. А любопитството към непознатото и екзотичното, което може да бъде притворено върху белия лист, било подхранвано от баба й Ваня. Тя я водила на театър и изложби. Често оставяла на масата албуми с творбите на известни художници като Салвадор Дали например и казвала: Не ги пипай. „Това, забраненото, знаете, винаги е най-интересно. Само чаках да излезе от стаята и ги нападах“, с усмивка си спомня Катрин.

Завършва Художествената гимназия, а след това и живопис в АМТИИ – Пловдив. Изключително благодарна е на учителите си Вида Щипкова, Чавдар Щипков, Христо Николов. След това се записва на различни курсове по живопис във Верона и Флоренция. Първия си професионален опит във Верона получава в студиото на един от най-обичаните и известни италиански художници Атос Фачинкани. След това работи за различни музеи във Флоренция, а в продължение на три години е галерист във Florence Art Gallery. „Но страстта към рисуването надделя и реших, че ще се посветя на изкуството“, казва дамата. И става изключително популярна със своите пърформанси. Рисува както в музеи, така и в клубове с рок музика. Правила е пърформанси и в манастири. Усеща енергията от мястото и от публиката. Взима положителните емоции и отхвърля отрицателните. Често хората й споделят, че са изпитвали силни емоции по време на театрална постановка или в операта, но за първи път някой успява да ги докосне по този начин с живопис.

„Даже да нямам публика, аз имам нужда да си създам театрална атмосфера. Например си слагам цвете в косата или пък паля свещ“, издава художничката.

Нейни картини са продадени в Япония, САЩ и Европа и се съхраняват в частни колекции.

„Най-ценното е да създадеш нещо, което след това става част от живота на хората. Наскоро една госпожа ми разказа, че си окачила моя картина в хола. Когато отиде в спалнята обаче, картината й липсва. И си я мести. И за целта имала пирони във всяка стая“, смее се Ванеса.

Това, което я зарежда, са миговете на уединение. Когато остава сама със себе си. Месеци наред може да прекара съвсем сама, за да рисува – без мобилен телефон и компютър. Не говори с никого, освен с книгите и платната си. „Това ме зарежда. За мен самотата е главна база, за да създавам. Природата. Една маргаритка, мелодия или едно отражение могат да ми дадат идея за картина“, признава пловдивчанката.

Не се притеснява да пътува по целия свят, за да търси вдъхновението. Не чувства носталгия към България, а се възприема като гражданин на светя. Смята, че всяка държава си има своята аура. В родината си усеща лека тъга, но с всяка изминала година, според Ванеса, енергията на България става по-позитивна. „Аурата на България я виждам позитивна. Когато не живееш тук, а си идваш от време на време, можеш да видиш промените“, отчита тя.

За себе си пък казва, че е щастлив човек. Достигнала е такова равновесие, което я прави щастлива, защото се е осмелила да следва себе си.  Вярва в съграждащата енергия и смята, че Бог е любов. А най-важното за нея е да достигне до сърцата на хората.

Следващата й цел е да направи пърформанс в Пловдив. По залез на някое от тепетата с гайда и тъпан. „Можем да го заснемем и след това да го показвам на хората. Много често ме питат откъде съм и се оказва, че не са чували за България и за Пловдив. Ето, това ще бъде една страхотна реклама“, категорична е дамата.