Православната църква чества днес деня на Свети Софроний. Врачанският епископ е бил канонизиран за светец преди половин век. Той е народният будител и книжовник. Свети Софроний е и един от най-ярките възрожденци.

Във Враца снощи отбелязаха Софрониев ден и 250-тата годишнина от първия препис от „История Славянобългарска“ с представяне на проект за новия художествено-документален филм за светеца Софроний Врачански, съобщава БНТ.
Инициативен комитет събра дарения за филма със заглавие „Грешникът-светец“.

Свети Софроний сам нарече себе си грешник, но историята го поправи с ореола на светец, каза пред камерата на националната телевизия режисьорът на филма „Грешникът-светец“ Искрен Красимиров.
Над 50 дарители се включиха в кампанията. 500 ученици пък събираха хартия, за да помогнат да се снима филмът.

Свети Софроний Врачански, известен и със светското си име поп Стойко Владиславов, а по-късно Врачански епископ, е български народен будител, духовник и пръв последовател на делото на Св. Паисий Хилендарски. В началото на 19 век той е приеман от руското и румънското правителство за основен представител на българската общност. Автор е на сборника „Неделник“ - първата печатна книга на новобългарски език. Канонизиран е за светец от Българската православна църква с писмен акт на патриарх Кирил през 1964 г.

 Съдбовна се оказва срещата му с Паисий Хилендарский в 1765 г. в Котел. Паисий му показва "История славяноболгарская", от която той прави първия препис, известен като Софрониев препис. Софроний Врачански е пътувал до Света гора (1770-1775). През 1792 г. напуска Котел. Служи в енорията в Карнобат. Отива в с. Арбанаси в манастир (1794), а на 17 септември с. г. е ръкоположен за епископ във Враца под името Софроний. Там развива обществена дейност и по някои сведения става инициатор за изпращане на политическа делегация в Москва от името на врачанските граждани. Поддържа връзки с гръцките фанариотски среди. Все по-трудни стават епископските му задължения. След случили се размирици във Враца (от войските на видинския паша Осман Пазвантоглу - 1797) напуска града и се скита из Северозападна България. За три години се задържа във Видин - този период е важен за изясняване на целите му като писател. През 1803 г. заминава за Букурещ - отново по народополезни дела. Там служи като висше духовно лице. От епископската длъжност е освободен по негово настояване, но продължава да се подписва като Софроний Врачански.

 

ОЩЕ НОВИНИ ВИЖТЕ ТУК!

TrafficNews.bg