Всеки от нас е чувал израза „Ще дойде Видовден”. Смисълът на това е, че ще дойде денят на възмездието, когато всеки ще си получи заслуженото и ще бъде наказан за сторените дела. Празникът, познат още като Вида, се почита, за да се предпазим от градушка.

В традиционната култура и фолклор двамата светци Вартоломей и Елисей са представени като братя на Вида. Денят Видовден се отбелязва на 15 юни /28 юни по стар стил/. Няма сведения да съществува светец с подобно име и този ден не е включен в църковния календар. Произходът му се свързва с легенди и предания от езически времена. На тази дата се почитат двамата светци Елисей (Лисе) и Вартоломей и тяхната сестра Вида. Това е денят за предпазване от градушки и други природни бедствия.

Елисей и Вартоломей, както и Герман (също смятан за техен брат) са известни още с името „светците - градушкари”, които изпращат природни стихии, най-вече градушки. Те поразяват провинилите се, които заслужават наказание. Именно тук трябва да търсим и произхода на израза: "Ще дойде Видовден". Природните бедствия и злините поразяват виновните и един ден ще стане ясно кои са те. Суеверия и вярвания 15 юни в народната митология е като „денят на Страшния съд”, когато всеки очаква възмездието си.

Вида наподобява римската Темида, която отсява истината от лъжата. Защото от хилядолетия хората са вярвали, че дори и съдът да сгреши, идва Видовден, когато всичко си идва на мястото и всеки съгрешил получава наказанието си. Освен с предстоящото възмездие, в България денят се свързва и с култа към Слънцето. Хората го посрещат в ранни зори, вярвайки, че то ще им даде здраве и сила.

Младите момичета изнасят дрехи от чеиза си и ги простират по оградата, за да се огреят от слънцето и да се видят от момците и съседите. Както на много други празници, така и на Видовден се изпълняват „любовни ритуали” и гадания, пише hera.bg. В навечерието на празника момите се мият с „видовенска” вода, събирана от росата по растенията. Вярвали са, че тази вода ще направи косите им по-буйни, а лицата им по-красиви. Отрязвали са три стръка от растението шавар и са го наричали с имената на младежите, които харесват, вярвайки, че до края на годината ще се задомят за този младеж, чийто стрък е пораснал най-висок.

На този ден не се работи, за да не се предизвикат светците „градушкари”. Днес най-активно празникът се чества в Годечко, Брезнишко и Трънско. В района на Граовско Видовден се почита като празник на здравето на очите и против слепота. Смята се, че тази традиция идва от Европа. Хората, които имат проблеми със зрението, на този ден стават рано и пръскат очите си със свежи, мокри от росата зелени клонки. Според някои предания, благодарение на това много слепи са прогледнали.

Именници на този ден са Видо, Вида, Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава, Видостин, Видостина, Видела.