Никулден е сред най-тачените празници в българския православен календар, на който се почита св. Николай Чудотворец – повелителят на морските стихии и покровител на моряците и рибарите, който пази хората от потоп и удавяне. Според преданието той е един от шестимата братя светци, на когото при подялбата на света са се паднали реките, моретата и морските ветрове.
Култът към св. Никола като покровител на моряците и рибарите прониква рано в българските земи. В народните вярвания той плава на златен кораб, който винаги пристига там, където има нужда от чудотвотната му сила. На него бог му е отредил силата да усмирява бурите и морските стихии и да спасява изпадналите в беда.
Никулден е повратен момент за рибарите – той бележи края на есенно-зимния риболовен сезон – след него риболовът е забранен. На този ден ставало разделянето на спечеленото от рибарите през сезона. Докато празнували, те не забравяли да свият венец от бръшлян и да го пуснат в морето – за онези, които не са се върнали на брега. В селищата по река Дунав и Черноморското крайбрежие, както и покрай други големи реки този ден се отбелязва тържествено.
Според народните предания, благодарение на чудотворната си сила, Св. Николай успял да спаси една пробита гемия от потъване, като запушил дупката в нея с шаран. Затова на трапезата за Никулден задължително се сервира риба. Традиционно това е „рибник“, който се приготвя от шаран или друга риба с люспи, защото „голата” риба е символ на беднотия и недоимък. Най-често шаранът се готви, обвит в тесто, пълнен с ориз, орехи и стафиди.
Когато приготвяме рибата, люспите трябва да се отстранят внимателно, така че да не паднат на земята, защото според преданията, ако люспа бъде стъпкана, ще донесе болести и страдания. Костите на шарана не се изхвърлят, а се изгарят, закопават се в земята или се пускат в реката – защото се вярва, че така ще се опази и умножи плодородието.
Освен риба за празника се приготвят и никулденски колак и обредни хлябове. Рибата и обредният хляб се освещават в църква, а парчета от тях се раздават на съседите. Трапезата на Никулден не се вдига през целия ден, а по-голямата част от рибника задължително се изяжда на семейната вечеря.
В повечето православни страни се провеждат фестивали и празненства по случай празника на Свети Николай. На децата се подаряват подаръци, а възрастните се събират на голяма трапеза. В Чехия, Полша, Словакия, Германия, Франция, Испания и Португалия децата намират бонбони под възглавницата, в обувките или зад прозореца. В зависимост колко са слушали, получават по- големи дарове. В България, Сърбия и Румъния, този празник не е обвързан с размяна на подаръци, а по-скоро в съхранение и обединяване на семейните ценности.
Имен ден празнуват: Никол, Никола, Николай, Николина, Николинка, Николета, Ненка, Нина, Нинка, Кольо, Нико, Ница
TrafficNews.bg
Още от категорията
Костадин Кисьов за „Старинен Пловдив”: Нехайно управление и некадърни реставрации