Навръх Националния празник Трети март Йорданка Пейчева от пловдивското с.Яврово разказва историята на Стоян Хайтата, която нейната дъщеря сподели с TrafficNews.

Разказът е по истории на Николай Хайтов, лично разказани и преразказани от моята обична майка, за да се помни и знае историята за род и родина, където и да сме по света, уточнява жената.

Ето и разказът:

Бухльовица?! Днес тази скала, тази местност до нашето с. Яврово носи много радост, здраве, вдъхновение, но тази Бухльовица носи две столетия тайна за смелостта, достойнствата и честта на явровци.

“Било по турско, когато по нашите земи върлували турци и кърджалии. Въоръжени с ятагани, ножове, пушки и пищови нападали и грабели хората по скалата. Един такъв турчин Хайтата на бял кон идвал от Добралък. Отсядал в къщата на явровския чорбаджия и под претекст, че ги брани от други бандити, принуждавал явровци да му носят подаръци - пари, овце, агнета, телета, печени кокошки, баници. Тези, които нямали с какво да му се отблагодарят, затварял в зимника на чорбаджията. Сипвал от горе върху пода вряла вода, която по дъгите се стичала и попарвала долу нищо неподозиращите. Те пищели, викали от болки. Това продължавало до откупа от близките. Много золуми и лошотии изтърпели явровци, но нямало на кого да се оплачат, нямало кой да ги спаси от Хайтата.

Една ранна утрин Стоян Чиликовци (днешно Хайтовски) впрегнал воловете в хомота, взел оралото на рамо и с копралята в ръка, тръгнал да оре нивата на Попеница. Точно на завоя на Бухльовица, изненадващо изскочил Хайтата от Добралък на бял кон. Пътеката тясна, не могат да се разминат. По тогавашните турски закони - българинът трябва да отбие от пътя, да свали гуглата, да се поклони и да направи път. Но Стоян не мръдвал от пътеката, нещо повече - упорито гледал Хайтата в очите. Турчинът се ядосал, светкавично извадил ятагана и замахнал, но Стоян бил още по-бърз, завъртял копралята и с все сила го треснал в главата. Турчинът паднал на земята. Бил мъртъв. Стоян се огледал и като нямало никой, завлякъл турчина в дерето. Покрил го с шума и клони. Върнал се натирил коня към Добралък, а той продължил. Цял ден орал, а късно вечерта се върнал в дерето. Изкопал дупка. Добре прикрил трупа и следите.

В Добралък посрещнали белия кон без Хайтата. Дълго търсели, разпитвали и дори от Куклен агите се намесели, но резултат нямало. Стоян продължил да работи, все едно нищо не се е случило. Яврово си отдъхнало и тайничко благославяло този, който ги е оттървал от злото. Селото заживяло по-спокойно и постепенно забравили за Хайтата. Но ето, че на един Великден Стоян се почерпил повечко, а може би и тежестта, която носил, без да иска признал на жена си, че той е убил турчина и къде го е заровил. Жена му дали от гордост или наивност казала на майка си, а тя на своята и т.н. - цяло село вече знаело кой ги е отървал от Хайтата. Всички мълчали.

Намерил се, обаче, издайник. Издал Стояна на агата в Куклен. Не след дълго както Стоян орал нивата на Вървита вода, от гората изневиделица пукнала пушка и Стоян паднал с лице в браздата. Овчари го открили мъртъв. Турците отмъстили със смърт.

На погребението цяло село се стекло и задружно изпратили Стоян. Погребали го под големия орех, а на клоните му накачили чанове. Когато вятър подухне да ги люлее, а те да звънят и да напомнят на явровци, че имало един Стоян Чилик, който заплатил свободата на селото със своята кръв.
Оттогава останал Стоян Хайтата и Хайтовото име.”

Този разказ чух през 1981 г. от академик Николай Хайтов, като народен представител в Асеновградския край.

Йорданка Пейчева родом от с.Яврово