Коледните и Новогодишните празници и тази година ще преминат под знака на пандемията. Отново ще трябва да съвместим традициите с „новото нормално“, да бъдем със семействата си и поне за малко да забравим за всичко случващо се в света. Да забравим за коронавируса, ваксинацията, локдауна и всичко, което преди години звучеше по-скоро като фантастика, отколкото като близко бъдеще. И все пак вековните традиции имат силата да изместят всичко това, да върнат нормалността дори за малко.

Питката с късмети, бъдникът и постните ястия внасят една съвсем различна атмосфера. Цялото семейство е около масата и надеждите са насочени към едно по-добро бъдеще. Светът очаква раждането на Младенеца, а с него и новото начало. За това помагат и обичаите и всички наричания за здраве и берекет. За да бъде новата година по-добра и да забравим за всички изминали проблеми, било то в национален или личен план.

Това е била винаги целта на народните обичаи, да наричаме да сме здрави, да се продължава рода и да е плодородна земята. Дори и храните, поднесени на масата имат тази цел – да гонят зли духове, да си отива всичко лошо.  Народните традиции са вплетени и с християнските, които отправят отново молитва за благополучие.

Вечерта, посветена на семейството!

Независимо от различията между традициите в различните страни, градове, та дори и домове, това е нещо, което е константа навсякъде. Или поне всеки се стреми към него. Да бъдеш със семейството си, дори и да ви делят стотици километри през останалото време на година.

Всички заедно около масата

Трапезата е и центърът на празника. На масата се нареждат постните ястия, които трябва да бъдат 7 или 9 – задължително нечетни, като в тях се включва и питката с късмети или паричка.

Преди вечерята трапезата се прикадява с тамян, отново с цел да се изгонят всички зли духове.

Най-разпространената традиция е в питката да се слага паричка, парчетата се чупят от най-възрастния в семейството, а някои от тях се наричат „за къщата“ или „за богородица“. Раздаването става от дясно на ляво – посоката на живота в разбиранията на българина.

На който се падне паричката, пък трябва да я пази през цялата година, за да има късмет.

Според вярванията на българите хлябът е безкръвна жертва и с него можем да умилостивим по –висшите от човека сили. Формата на питата е винаги кръгла, за да символизира безконечността, цикличността в живота и се украсява с форми от тесто изобразяващи кръстове, узрели класове, рало, орач, животни или плодове – символи за благополучие и плодородие.

Според традицията питката се замесва рано сутрин с най-хубавото и бяло брашно и понякога с нов клас и с мълчана вода (докато младите моми носели водата с менци от чешмата те не продумвали и думичка.

Някои от храните пък имат за цел да гонят злите духове – лук, чесън, мед и орехи.

Традиционните ястия

Няма как да минем вечерята без сарми, ястие с боб, туршии, пълнени чушки, ошав, тиквеник, ядки и плодове.

От край време хората са слагали слама на пода си и върху нея се редили трапезата. Така се пресъздава обстановката, в която се е родил Младенеца. Към днешна дата, разбира се трудно можем да намерим слама в големия град, така че голяма част от хората избягват този обичай.

Традицията е, че тази слама не се хвърля. Тя се поставя в градините или под плодните дръвчета, за да раждат повече.

По време на вечерята, никой не трябва да става от масата. Ако все пак се наложи да я напусне за малко, върви приведен, за да не повалят караконджулите житата и да не обрекат селото или града на глад. Всеки трябва да опита от всички ястия, за да му върви годината.

Останалата храна след вечерята също не се вдига веднага, а чак на сутринта.

Бъдникът

Тази традиция за съжаление не може да се спази от всички. Тук е важен всеки един детайл. Бъдникът символизира Световното дърво, един хилядолетен символ, който е вплетен много надълбоко във народните вярвания. Дървото символизира хармонията в света – доброто в короната и лошото и подземния свят в корените.  Дървото е и символ на семейството, на рода, впуснал дебели корени в земята и постоянно разклоняващ се в бъдещето.

Изборът за бъдникът е изцяло оставен на мъжете. Те избират и отсичат -дебел пън от дъб или круша. То трябва да бъде запалено от най-възрастният и да бъде оставено да гори цяла нощ. Този огън има пречистваща сила и пази от зли сили, а според народните вярвания точно в навечерието на Коледа небето и адът временно се отварят и сред хората бродят караконджули и таласъми. Пепелта от Бъдника не се изхвърля – една част се разпръсква за плодородие по нивите, а друга се пази като средство срещу зли сили.

С тази пепел лекуват и някои заболявания.

Някои от традициите, които вече съвсем са в миналото

Според народните вярвания, няма как да няма празник, на който да няма наричания и различни предсказания. Например  мома или момък могат да узнаят името на годеника или годеницата си, с които им е отредено да бъдат. Затова трябва да успеят да станат незабелязано от трапезата и да подслушат какво си говорят съседите. Първото мъжко или женско име, което чуят, е името на човека, когото ще срещнат още по празниците.

Листата на бръшляна от трапезата, сложени под възглавницата, могат да предскажат здравето на този, който е преспал върху тях. Ако са останали свежи и зелени до сутринта, човекът ще е здрав през годината.

Според народните вярвания на Бъдни вечер може да се види в бъдещето, затова се правят различни гадания за времето, плодородието и личната съдба. .

За изобилието на месеците през годината се гадае и с лук и сол. След като всички си легнат, домакинята разрязва глава кромид лук и слага в 12 люспи 2–3 щипки сол. Нарича ги на 12-те месеца и ги качва на покрива на къщата. На сутринта гледа дали солта се е стопила или не. Ако се е стопила, съответният месец ще е дъждовен и плодороден. Ако солта е останала и се е втвърдила, месецът ще е сух и неплодороден.

Ако на Бъдни вечер времето е облачно, пролетните култури ще са добри и пчелите ще носят повече мед. Ако целият ден е облачен, ще има болести през годината.

Ако на Бъдни вечер вали сняг, пчелите ще се роят много. Ако времето е мъгливо, такова ще е то и през годината.

Моми, на които им е време да се омъжват, не месят хляб, защото се вярва, че ако се омъжат през годината, ще изнесат плодородието от къщата.