Арх. Флоранс Бабикс работи на свободна практика от 2001 г. Специализира в опазването на архитектурно-историческото наследство и е преподавател в Ecole de Chaillot. От години тя е сред преподавателите в специализирания курс на „Шайо” в България, съвместна инициатива на Националния институт за недвижимото културно наследство и Министерство на културата.

- Арх. Бабикс, как Франция създаде такива закони, че пази ефективно културно-историческото си наследство?

- Това е дълга история. В страната ни е имало голямо събитие – Френската революция, с огромни загуби на наследство. Става дума за религиозни, аристократични и кралски имоти, които изчезват по време на революцията. След това случилото се е отчетено като проблем. Тогава е създадено първото законодателство, което пази културно-историческото наследство.  Група френски интелектуалци, сред които и писателят Виктор Юго, реагират на случващото се. Заражда се съзнанието и идеята за обща ценност, каквато представляват сградите. Още от 1830 г. има закон за запазването на пейзажите.

-  Динамичен ли е този закон, често ли търпи промени?

- Да, много се е променил. В началото се е концентрирал върху най-значимите и забележителни сгради – големите катедрали, замъците. Малко по малко самото съзнание какво представлява паметникът на културата се е разширило като понятие и под защитата на закона вече попадат други категории сгради. Това обаче не е достатъчно ефективно и навлиза разбирането, че ако предпазваме една сграда, трябва да съхраним и нейната околна среда, целия ансамбъл. Става дума за села или пък за цели квартали.  Има цели системи, които са свързани едни с други. Има непрекъснато развитие на понятието паметник на културата.

- Кои са най-ефикасните мерки срещу недобросъвестните стопани на недвижими културни ценности?

- От една страна е финансовата подкрепа. Ако един частен собственик притежава регистрирана страда паметник на културата, той получава помощ от държавата.  И не само – и обществените сгради получават помощ за поддръжка.  Нещо повече - за частния собственик е по-добре сградата му паметник на културата да е в защитена зона в квартал, за който кметството е решило да бъде опазен целият.  Така може да разчита на подкрепа за реставрацията ѝ.  Най-добре е да се насложат двата подхода – опазване и от градската управа, но и от частния собственик.

- А в случай на недобросъвестни собственици и има ли във Франция термин „възстановяване по автентични данни”?

- Има глоби, които се изискват от данъчните.  Колкото до това да се събарят сгради и след това да се възстановяват по документи – да, случва се, но не често.  Рядко се възвръща облика на цяла сграда, а може да са някакви части. Ако има пожар в крилото на един замък, тогава обаче се възвръща изцяло  обликът.

- Каква е ролята на общините?

- По принцип най-голямата протекция идва от държавата, но общините могат да си съставят урбанистичен план, който да е специфичен за паметниците на културата. За тази цел се прави проучване от професионалисти и се изготвят планове за опазване. В този случай имаме периметър на ниво град. Но това става само след сериозно проучване.

- Как обществото във Франция е развило тази чувствителност към опазването на културно-историческото наследство?

- С култура и обучение. Много млади хора живеят в стари сгради, посещават бабите си, дядовците си. Ходят, използват ваканциите си, за да разглеждат замъци и това им дава общата култура и отношение.

- Успява ли и България и покрай работата на Шайо да натрупа една критична маса от специалисти архитекти, които да се борят за опазването на културното наследство?

- Не, мисля, че още трябва да расте. Но сме много доволни да видим, че дипломираните ни ученици имат все повече възможности да работят.  Разпръснати са из цялата страна като независими архитекти или в градските администрации. Но трябва още, трябва да продължи.