
Петко Ломски е художник, който обърква представите за артистичност, бохемство, любов и принадлежност. Неумолимо експериментиращ с техники и теми живописец, изграден от полутонове, усмихнати и драматични вътрешни състояния. С тези думи изкуствоведът Красимир Линков описва творчеството на един не толкова популярен в Пловдив художник, но художник, който притежава собствен уникален рисунък, красиви послания. Неговите творби, обединени в експозицията „Странникът и жените“, ще види пловдивската публика в поредната интересна изложба на галерия Aeterna. За любимите теми, провокациите и пътя си в изкуството маестро Ломски разказва пред репортера на TrafficNews.bg.
- Маестро Ломски, добре дошъл в Пловдив. Какво ще видят ценителите под тепетата във вашата изложба в галерия Aeterna?
- На изложбата в Пловдив ще представя маслени картини, рисунки и работи върху хартия, в които човекът и ситуациите са най-важното нещо.
- Лица, състояния, настроения – за вас изкуствоведът Красимир Линков казва, че сте трудно уловим във всичките си същности…
- Така е. Всъщност това е многопластовият живот на художника. Моят стремеж като артист е да уловя града, състоянията на хората, ситуациите, които провокират творчеството ми. Вълнувам се от темите за града, хаоса, малкия човек, от деформацията на композициите и фигурите.
- С кои изразни средства внушението в една картина е по-мощно – със силата на цвета или в контраста на черното и бялото?
- Предпочитам да въздействам на публиката с цвят. Към маслената техника, а също така и към акварела имам специално отношение. В маслото искам да постигна по-тежки и драматични внушения на границата на объркаността, докато акварелът провокира фините усещания на същността ми. Винаги съм се вълнувал от рисунката в чистия й вид с моливи и пастел.
- Разкажете малко повече за себе си, за пътя извървян дотук…
- Завърших Художествена академия със специалност „Живопис“ в класа на проф. Иван Кирков през 1985 г. В края на 80-те години участвах в почти всички общи изложби в България. Много градски галерии ми откупиха творби, в това число и Националната художествена галерия. Дълго време живях и творих във Варна, вдъхновен от уникалната творческа среда в края на 80-те и през 90-те години. Направих десет самостоятелни изложби там.
- Артист къща не храни! Философия древна, колкото света! Така ли е всъщност?
- Донякъде…
- Дали защото ги няма големите меценати в изкуството днес?
- Мисля, че големите меценати в изкуството ги има все пак.
- А конюнктура на художествения пазар, защото все се говори за медийни, избрани художници?
- Това е тема, която не е в приоритетите ми. Аз предпочитам да рисувам.
- Какво ви прави щастлив, какво ви вдъхновява, за да седнете пред платното?
- Вдъхновява ме целият видим свят без изключение, преминал през вътрешното ми аз.
Още от категорията
Виж всички
Мирослава Кацарова за умението на Атанас Хранов да разказва истории през образи, символи, цветове

