Петко Ломски е художник, който обърква представите за артистичност, бохемство, любов и принадлежност. Неумолимо експериментиращ с техники и теми живописец, изграден от полутонове, усмихнати и драматични вътрешни състояния. С тези думи изкуствоведът Красимир Линков описва творчеството на един не толкова популярен в Пловдив художник, но художник, който притежава собствен уникален рисунък, красиви послания. Неговите творби, обединени в експозицията „Странникът и жените“, ще види пловдивската публика в поредната интересна изложба на галерия Aeterna. За любимите теми, провокациите и пътя си в изкуството маестро Ломски разказва пред репортера на TrafficNews.bg.

- Маестро Ломски, добре дошъл в Пловдив. Какво ще видят ценителите под тепетата във вашата изложба в галерия Aeterna?

- На изложбата в Пловдив ще представя маслени картини, рисунки и работи върху хартия, в които човекът и ситуациите са най-важното нещо.

- Лица, състояния, настроения – за вас изкуствоведът Красимир Линков казва, че сте трудно уловим във всичките си същности… 

- Така е. Всъщност това е многопластовият живот на художника. Моят стремеж като артист е да уловя града, състоянията на хората, ситуациите, които провокират творчеството ми. Вълнувам се от темите за града, хаоса, малкия човек, от деформацията на композициите и фигурите.

- С кои изразни средства внушението в една картина е по-мощно – със силата на цвета или в контраста на черното и бялото?

- Предпочитам да въздействам на публиката с цвят. Към маслената техника, а също така и към акварела имам специално отношение. В маслото искам да постигна по-тежки и драматични внушения на границата на объркаността, докато акварелът провокира фините усещания на същността ми. Винаги съм се вълнувал от рисунката в чистия й вид с моливи и пастел.

- Разкажете малко повече за себе си, за пътя извървян дотук…

- Завърших Художествена академия със специалност „Живопис“ в класа на проф. Иван Кирков през 1985 г. В края на 80-те години участвах в почти всички общи изложби в България. Много градски галерии ми откупиха творби, в това число и Националната художествена галерия. Дълго време живях и творих във Варна, вдъхновен от уникалната творческа среда в края на 80-те и през 90-те години. Направих десет самостоятелни изложби там.

- Артист къща не храни! Философия древна, колкото света! Така ли е всъщност?

- Донякъде…

- Дали защото ги няма големите меценати в изкуството днес?

- Мисля, че големите меценати в изкуството ги има все пак.

- А конюнктура на художествения пазар, защото все се говори за медийни, избрани художници?

- Това е тема, която не е в приоритетите ми. Аз предпочитам да рисувам.

- Какво ви прави щастлив, какво ви вдъхновява, за да седнете пред платното?

- Вдъхновява ме целият видим свят без изключение, преминал през вътрешното ми аз.