Поетиката на Захари Захариев е пътешествие и постоянно търсене, литературният му език е непрестанен експеримент, а всеки негов ред или стих представлява истински капан за мисълта на читателя заради усилената игра на думи и тълкуването по няколко значения, както и измислянето на съвсем нови термини. По този начин Александър Секулов и гостуващите издатели, съмишленици в Издателство "Кота-0" и приятели на поета Светослав Тодоров и Иван Димитров определиха неговото творчество по време на специална вечер в Литературен клуб "Spirt&Spirit". Те допълниха откровено, че търсенето от страна на читателя никога няма да престане, тъй като освен смислово дълбоко, написаното от Захариев е и доста обемно.

„За мен се знае, че пиша доста, затова реших да сравня обема на написаното от мен и това от Захари, който на възраст е доста по-млад от мен. Ами, искам да ви кажа, че самият аз останах доста изненадан, когато видях, че моите материали са с обем от 4 GB, а тези на Захари – 11 GB,” – разкри Светослав Тодоров. Тази информация открил, когато заедно с Иван Димитров се заели да подредят материалите на Захариев, а впоследствие и да ги издадат в три отделни тома – „Поезия”, „Проза” и „Философия”.

„Първо обаче трябва да се опитаме да разберем къде свършва поезията му, къде започва прозата и как да разтълкуваме философията във всичко написано. Захари беше цялостен творец, беше „градинар”, който разкопава почвата на все повече езикови възможности. Така от всеки свой текст той създава ново пространство, което те атакува като чудовище и се опитва да те изтласка по-далеч от познатото, известното и лесно запомнящото се,” – коментира Иван Димитров.

Александър Секулов разказа как той самият се е запознал с автора преди години - качил го случайно „на стоп” от София за Пловдив. По време на пътуването говорили за литература, но Захариев не казал и дума за това, че пише. След три-четири години Секулов попаднал на публикации в интернет, които го впечатлили. Авторът му се сторил много познат, затова един ден решил да се свърже с него. Бил точно Захариев, който върнал съобщение: „А, да, помня те, ти ме качи "на стоп" еди-кога си”.

„Имаше период, в който Захари стоеше някак настрани от литературния живот. Но нещата, които пишеше, ставаха все по-интересни. Стигна се до подготовка на книга, но известно време не можеше да си намери издателство, защото все му връщаха ръкописа. В крайна сметка се намери кой да я издаде, а после се обърна към мен с молба да му надпиша гръбчето на книгата. Направи ми много добро впечатление,” – спомни си Секулов.

Стихосбирката „Дзен пиян”, която беше във фокуса на срещата, всъщност е втората на Захари Захариев – нещо рядко срещано на днешно време, особено сред младите пишещи хора, които бързат да издават книгите си. Секулов добави откровено, че е бил убеден как Захариев може би е най-интересната къртица в корените на българския език и на българския поетически смисъл. И очаквал от него и по-големи форми.

За съжаление обаче сметките на съдбата се оказват различни и младият талант напуска видимия свят едва на 35-годишна възраст – на 5 юли 2024 г. Литературните дълбини, които завещава обаче, действително и досега са доста големи. Толкова, че цял екип от негови съмишленици се е заел със задачата да ги разшифрова, подреди и представи пред публиката в следващите години.