Вечерта в последния понеделник на октомври се превърна в истински специална, защото Пловдив избра да я посвети на двама от любимите си поети – Петър Анастасов и Николай Заяков. Ден след като двамата приятели и астрални близнаци трябваше да празнуват своето рождение, техни приятели, роднини и почитатели на поезията им препълниха Малка конферентна зала на Дом на културата „Борис Христов”, за да отдадат почит на обичаните творци.

Събитието беше открито с няколко думи на д-р Ахавни Кеворкян – Председател на Дружеството на пловдивските писатели, което е основен организатор на събитието:

„Преди всичко искам сърдечно да благодаря на отдел „Култура” при Община Пловдив и в частност на заместник-кмета Пламен Панов за доброто ни сътрудничество, за уважението, с което се отнася към пишещите хора, и, разбира се, за предоставянето на тази великолепна зала. Изключителна чест е да приветствам сред нас г-жа Светла Анастасова – съпруга на Петър Анастасов, и синовете им Георги и Кирил, които са сред присъстващите тази вечер.”

Д-р Кеворкян допълни, че не е имала щастието лично да познава двамата творци, но е останала очарована от тяхното творчество. Убеденост за организацията на събитието й дало именно удивлението от позитивизма, взаимното уважение и светлината, която струи от всичко написано и казано от самите тях един за друг и от другите за тях двамата.

И в знак на потвърждение на казаното в залата заструи светлина, щом д-р Кеворкян даде думата на актрисата от Драматичен театър – Пловдив Мария Генчева, която прочете едно от най-красивите стихотворения на Петър Анастасов, останало непубликувано до момента.

След аплодисментите д-р Кеворкян призна, че след всичко прочетено за Петър Анастасов и Николай Заяков затаи дъх пред тяхното творчество и да прочете думите на друг голям пловдивски творец – Владимир Янев, напуснал видимия свят скоро, но оставил написани впечатленията си за двамата поети. По-късно тя прочете и думи на самия Николай Заяков, произнесени по време на премиерата на книгата му „Евангелие от Никола”, която представя в Балабановата къща на 27 октомври 2010 г.:

„Човек идва от детството си. Но аз идвам от ада. Аз нямам детство, защото бях най-битото дете в родното ми Врабево. Така от малък, вместо с децата, общувах с патриарсите. Отгледа ме баба, а тя е сираче, за което пък се грижел местния свещеник. Вместо игри, четях библията и така от четиринайсетгодишен си мислех да напиша свое евангелие, но не да се сравнявам с евангелистите, а просто моя си книга. Макар всяка книга да е вече написана, всяко изречение да е казано и преди.”

По време на събитието спомени за двамата творци споделиха съпругата на Петър Анастасов Светла, критиците Иван Христов и Марин Кадиев, журналистът Стефка Тотева, Галина Димитрова, Спас Гърневски. А за финал внучката Лилия прочете едно от най-емоционалните стихотворения на своя дядо Петър Анастасов, с което предизвика искрено вълнение сред публиката.