Върховния касационен съд остави в сила присъдата на Пловдивския апелативен съд, с която мъж /А.С./ е осъден на 4 години затвор за причиняване смъртта на майка му по непредпазливост.

Мъжът е признат за виновен в това, че на неустановена дата, в периода  25.01.2023г. - 29.01.2023г., в град Хасково, е причинил по непредпазливост смъртта на майка си, която починала на 10.03.2023 г. вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда.

Делото пред първата инстанция е протекло по съкратената процедура, като съдът е наложил на подсъдимия наказание „ лишаване от свобода“, редуцирано с една трета.

Апелативният съд, пред който А. С. обжалва присъдата си с искане за условно наказание,  смята, че жалбата е неоснователна и я отхвърля. Приема за споделими аргументите на първоинстанционния съд  по отношение на формата на вината и към по-тежкия престъпен резултат -  настъпилата смърт на майката на подсъдимия, като приема, че подсъдимият  е действал по непредпазливост.

Счита, че мъжът не е желаел настъпване на смъртта на майка си, но е бил длъжен и е могъл да предвиди крайния резултат, предвид общото й увредено здравословно състояние и крайно изтощение на организма й. Ето защо, правилно е прието, че деянието е извършено при смесена форма на вината.

По отношение на доводът, посочен във въззивната жалба, за явна несправедливост на наложеното наказание и искане за условно осъждане,  съдът смята, че доводът е неоснователен. Приложението на института на условното осъждане, би се оказало необосновано снизхождение за подсъдимия, независимо от представените писмени доказателства за трудовата му ангажираност към настоящия момент.

Апелативните съдии отбелязват упоритостта на сина при реализиране на престъплението, както и начина на извършването му с нанасяне на последователни силни удари, при които са причинени кръвонасядания и охлузвания на пострадалата, чието общо здравословно състояние е било вече увредено. Извършеното от подсъдимият е израз на невъздържано, грубо и агресивно посегателство спрямо най-близкия му човек, собствената му майка. Изтъкнатите особености на конкретното престъпление и на подсъдимия като деец указват, че неговото поправяне и превъзпитание не може да се постигне без изолацията му от обществото.

Върховният касационен съд приема, че в настоящия случай правилно наказателната отговорност на подсъдимия е индивидуализирана при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства. Размерът на отмереното от Окръжен съд – Хасково и потвърдено от Апелативен съд – Пловдив, наказание – шест години „лишаване от свобода“, намалено след задължителната редукция на четири години – е справедлив и съобразен с относителната тежест на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства. 

Решението на ВКС е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.