Това не е филм. Това се случва в България. Случва се сега.  Тя е на 23 г.  и е военен полицай. Той на 63 г.-преподавател. Предлага ѝ помощ. Влияние. Кариера. Тя отказва. И животът ѝ се превръща в ад. Две години страх. Девет месеца под охрана. Нарязани гуми. Палежи. Заплахи с киселина. Кога тормозът минава границата на опит за убийство? Когато системата мълчи, истината има нужда от глас. История за борба срещу тормоза, насилието и бездействието. Вижте я!

ВИДЕО

„Срязаха ми четирите гуми на автомобила. За трети път. Получавам съобщение от някакъв непознат номер, че това било последно предупреждение, че следващата нарязана ще съм аз.  Били приготвили 2 литра киселина, където ме видят, там ще ме залеят...“

Историята на Анастасия Стойнева. Как започва всичко?

„Беше ми преподавател в Югозападния университет в Благоевград. Асен Пейчев се казва. Беше ми преподавател в Югозападния университет в Благоевград. Втрети курс ми преподаваше  разузнаване и контраразузнаване. Той не идваше често на лекции, винаги беше някъде. Много рядко сме го виждали да присъства в университета. И в деня на изпита, когато имахме при него, с колеги седим и си коментираме, докато го чакаме в залата кой къде ще кандидатства, защото сме близко до завършване. И на мен вече ми бяха казали, че ще обявяват конкурс за Военна полиция и го чаках да го качат, да си пусна документите. И това го обяснявам на колегите и той с влизането най-вероятно ме е чул какво съм казала. И седна. Започна изпитът и ни викаше един по един на бюрото. Дойде моят ред. Отидох и той започна: "Колежке, аз чух какво казвате. Аз имам много връзки не само в Министерство на отбраната, в МВР, във всичките структури. Мога, ако искате да ви помогна." Аз тогава му отказах няколко пъти и казах му, че нямам нужда.“

Анастасия взима изпита. Два месеца по-късно Пейчев се свързва с нея.

„Да ми каже, че е излязъл конкурс, да си пусна документите. Аз му казах, че вече съм ги пуснала и той: "Добре, страхотно, дръжте ме в течение". И започна да ми звъни, да ме пита докъде е стигнал конкурса, как вървят нещата. В Радомир дойде в едно заведение, уж да обсъждаме за работата, защото бил много запознат, но не обсъждахме нищо свързано с това. Обясняваше ми как бил пътувал наляво надясно, как имал връзка с някакви туркини някакви, които мен не ме интересуват по никакъв повод. Обясняваше как имал много силни връзки, позиция. Ако не ми харесало във военна полиция щял да ме премести където пожелая. Искаше да ме прави офицер, после да ме прави снайперист. После обясняваше, че  работи, че работи към DEA/Държавна Агенция за борба с наркотиците/ Искаше и там да ставам някаква. Аз му отказах всичко, беше супер налудничево това, което ми говори. И някъде конкурсът протече около шест месеца. Проучвания, изпити, всичко. Някъде към средата на конкурса ми звъни един ден, че трябва да се видим спешно. И аз го питам, какво се случва? Не могъл да ми каже по телефона. Питах го няколко пъти. Оказа се, тогава ходех с едно момче, че той бил престъпник. Бил обвинен в убийство, в грабеж, в наркотици… И че ГДБОП и ДАНС го били дебнали. И че ако се разбере, че аз като бъдещ военнослужещ излизам с криминално проявен… Започна да ме заплашва с Военния съд. Аз още не бях назначена. Както и да е. Казах му, че това няма как да е истина, защото аз все пак съм с този човек. Аз го познавам. Проверихме, той е имал някаква Детска педагогическа стая ли и му останало в досието. Той ми изкара една справка от полицията и афишираше, че това е доказателство, че той не лъже, че наистина е извършено това престъпление. [Как ГДБОП го наблюдават, ще влязат с вратата, докато спя у тях. Тогава ми светна лампичката, че този човек не е добре. Започна да настоява да се виждаме. Аз го лъжех, че не съм в града, че имам работа, че съм болна…“

Всички телефонни разговори, смс-си и чатове в социалните мрежи и интернет приложения, Анастасия запазила и предала в полицията и прокуратурата. Предостави ги и на екипа ни.

„Получавам съобщение във Вайбър от него колко много ме бил обичал, как той щял да бъде единственият човек, който ще бъде до мен. Как всички около мен са били използвачи. И аз шокирана от това, което съм прочела, стана ми ясно.“

Следват манипулации, натиск, обвинения и преследване. Срязани гуми и няколко палежа на автомобили.

„Първият път отивам в Благоевград с имах изпити и спах тогава при една приятелка. На другия ден качвам се в колата, паля някакъв странен звук, излизам, оглеждам, ауспуха ми пълен с монтажна пяна. След две три седмици отивам, бяхме се разбрали с приятелки да ходим на дискотека, паркирам колата на центъра на Благоевград. На сутринта пак ставам да си тръгвам. Две срязани гуми. През това време постоянно ме викат във Военна прокуратура  по негови сигнали, че съм била употребявала наркотици, че съм била дължала пари, че съм била краднала някакви неща, че проституирам, че имам връзка с директора на службата и всичките са от него подадени. Мен ме викат постоянно на разпити. Аз съм минала през проверка. Ако употребявам наркотици, или ако съм проститутка, отнякъде ще се разбере, че е така. Направих си кръвен тест за наркотици, предадох го. Отрицателно е всичко, но той продължава да твърди за тези работи.

Имаше една случка. Аз тогава бях при бившия ми приятел и той в София живее. Няколко дни бях при него и той ме кара на работа и ми звъни братовчедка ми, че пред дома й в Радомир стои автомобил и въпросният господин Пейчев е вътре в автомобила. Обадих се на родителите ми, им казах и те слязоха дотам. В действителност той Пейчев е бил в колата. Те като са спрели до него, той ги е видял, запалил и тръгнал.

Те са тръгнали по него и мама през това време се е обадила на112. И той после внесе жалба към Военна прокуратура, че въпросната вечер аз съм била в автомобила с баща ми и той е свалил прозорците и сме насочили едновременно двамата оръжие срещу него и сме го заплашили с убийство.

Викаха ме на разпит във Военна прокуратура няколко пъти за това. Военна прокуратура установи, че защото аз се подписвам като отивам на работа, чекирам се в Министерството, има навсякъде камери. Аз ако не съм там, няма как да докажа, че съм там, нали? Изискаха абсолютно всичко необходимо. После и Военен съд потвърди, че аз не съм била там. В момента е привикан като обвиняем в прокуратурата, че ме набеждава, но той продължава да твърди, че в тази вечер аз съм била там, при положение, че от сто места е доказано, че аз няма как да съм била там. И постоянно такива жалби валят, и аз постоянно ходя и се обяснявам. И докато се случват тези неща, ми се режат гумите.“

Това се случва февруари 2024 г. Пейчев е задържан за 24 часа. Образувано е досъдебно производство и на Анастасия е назначена охрана за пореден път.

„Откриха, проследяващо устройство в автомобила ми на предния номер. След обиска на автомобила му са открили същите устройства, надписани с някави номера.“

Посегателствата срещу нея не спират  до тук.

„Намеси директора на службата, че аз съм му любовница и че заради това не ме закачат и ме прикриват. И септември месец, миналата година бях се пренесла при сегашния ми приятел. Живеехме заедно. Пред блока му през нощта ми запалиха автомобила. Пак дойде пожарна, изгасиха, дойдоха полицаи, обясних им, защото ме питаха нали кой може да го е направил.

Аз им казах, че предполагам кой може да е, но не съм, не мога да докажа, че е той. Още нищо не се знае по това. Сигурно още събират доказателства, търсят някъде някаква камера да им скочи по пътя…“

Асен Пейчев отрича всичко казано от Анастасия. Срещаме се с него по време на едно от заседанията по делото, заведено от Анастасия за клевета. Делото е за постове, който той пуска в социалните мрежи за нея.

„Това момиче съм го виждал три-четири пъти. Беше ми студентка. Там един колега ме помоли да й съдействам да стане военен полицай. Помогнах й. Просто за мен тя е инструмент в ръцете на директора на Военна полиция и Вътрешна сигурност. Между другото, директора на Военна полиция и този на Вътрешна сигурност отказват да свидетелстват,  където и да било, а тук не отказаха. Това означава, че е много добре режисиран фарс, тоя спектакъл. Според мен това го правят хората,  за които аз подадох сигнали в Министерство на отбраната, че злоупотребяват с обществените поръчки. Между другото, там има злоупотреби за стотици милиони. Говори се за някакви любовни отношения между тях, но въобще не ме интересуват. Според мен има доста по-красиви жени. Ако тръгна, не бих тръгнал в тази посока. Значи там нещата са следните. Аз като заместник-председател на Съюза на офицерите от резерва получавам системно информация за нарушения във Военна полиция и като такъв ги докладвах на министъра на отбраната, на Военна прокуратура,  срещу директора на Военна полиция, който беше тук и свидетелства срещу мен. Това е един много добре режисиран фарс. Срещу него има четири обвинения във Военна прокуратура. Срещу директора на Военна полиция, четири обвинения има. В момента са в процес на разследване. Не искам да кажа, че това момиче лъже. Напротив, тя е потърпевша, както и аз. Това е един добре режисиран фарс според мен от директора и от този, който беше тук, на Вътрешна сигурност, за да прикрият значи, имаха и проверка от АДФИ проверката я предадоха на прокуратурата. Всичко се потвърждава за нарушения в обществени поръчки и злоупотреба със служебно положение,  нарушения на етичния кодекс и така.“

По случая работи криминалният психолог Тодор Тодоров и екипа му. Според Тодоров Пейчев е опасен и по -нататъшните му действия спрямо Анастасия са непредвидими.

„Аз още изначално, когато се ангажирахме с колегите ми с този случай, мога да кажа, че много бързо отчетохме сериозността на това, което се случва. И ако мога да го кажа с една дума, той е опасен човек, непредвидим и изключително тежко нарцистично уязвим. Смятам, че ако Асен Пейчев не бъде така осъден и прибран зад решетките, ще сътвори някаква много вероломна гадост. Всичко това, което той твърди във видеата си, в голямата си част не отговаря на истината, преекспонирано е и обслужва единствено и само неговото, неговата болна нужда да събира внимание. Това, че е преподавател, в никакъв случай не означава, че той е човек, който има стабилна и здрава психика. Този човек има сериозен проблем и да, той е опасен. Много  е тъжно, че институциите не искат да работят, защото този човек има всички данни за това, че би могъл да се ангажира със сериозно престъпление. Имам предвид срещу личността. И ако, не дай си Боже, се стигне до там, тогава лично на мен от една страна много ще ме яд, а от друга страна бих ги попитал: Колко време ви отне, за да може този човек да бъде там, където му е мястото?“

И докато прокуратурата мълчи. ДАНС предупреждава за взрив.

„Октомври месец миналата година ми се обаждат от ГДНП/ Главна дирекция Национална полиция/, че трябва да отида много спешно при тях. Отидох и ми съобщиха, че са получили сигнал от ДАНС, че върху къщата ми, ще се пусне бомба събота и неделя. И от октомври до ден днешен съм с охрана. Пред нас има патрулка. Като идва някой вкъщи, трябва да ходя да ги предупреждавам. Записват ги, че влизат. Карат ме, оставят ме на работа и като приключа идват, взимат ме и ме прибират вкъщи. Страхувам се. Когато първият път ми беше назначена охрана беше писал, че ще извика цигани, да изнасилят брат ми и че ще го направи пред родителите. После ще ги запали живи всичките“, допълва Анастасия.

„Значи, това момиче ходи с охрана и мен ме набеждават. Нали разбирате, че след като тя ходи с охрана, а аз съм на свобода, това означава, че нещо не е наред в обвинението. Един човек, който е толкова опасен, че това момиче постоянно да ходи с охрана, не би трябвало да е на свобода.“, казва Пейчев.

Според Тодор Тодоров действията на Пейчев могат да излязат извън контрол.

 „Аз не съм сигурен, че този човек, ако се погледне в огледалото, знае на себе си кога казва истината. Има патология при него определено в това отношение. Аз лично смятам поне от това, което до момента съм видял, че има достатъчно данни този човек да бъде поне прибран за постоянно в ареста, докато минат делата. Всеки един момент, в който този тип нарцистично личностно разстройство бъде провокирано, то може да реагира много болезнено, така да се каже. Тя не може да бъде затворник постоянно. А те ще излязат извън контрол рано или късно за съжаление, ако не се случат адекватните действия от страна на институциите.Той може да убие, но  мисля, че той сам би посегнал на живота й. Мисля, че от хората, които, за да се изживяват в ролята си на божествената си роля, ще използват някакви други механизми и способи. Когато си с тежко нарцистично личностно разстройство, ти търсиш удовлетворение само в това, което те движи теб в момента. Не мислиш толкова стратегически напред. Той няма да живее по-щастлив живот, ако осъществи тези си евентуални планове. Напротив, просто след това ще може да му се услади и някоя следваща жертва, която отказва да изпълнява неговите желания, ще последва същото. Защото този тип хора се хранят от това. Те се хранят от страха на хората, те се хранят от бездействието на институциите и се чувстват всемогъщи.“, смята Тодоров.

Анастасия избра гласът ѝ да бъде чут. Сега на ход за институциите! Защото бездействието днес, е опасност утре.

Продължаваме да следим този случай!