Змия се промъкна в къщата на майка с две деца край Пловдив. Преди да влезе в стаите, на пътя й се изпречила домашната котка, която я обезвредила.

Ето какво пише жената за случая:

Прибирам се с децата днес по обяд и с периферното си зрение забелязвам оживление зад чешмата! Нашата Бълхичка подмята змия! Тишина! Страхът мигновено нахлу във вените ми! Децата са прибрани и заключени в къщата! Но дали опасността е отминала? Трябва АЗ да проверя като отговорна майка! Кой? Аз? Изключено! Ми кво? Децата ли да пратя? Ужас! Прежалих се и отидох. Котката се подготвяше да обядва. Бегом към вратата и пак размисли? А дали наистина е умряла? 

Обаче разумът ми се появи по някое време. Този звяр всъщност е около петдесет сантиметра животинка, която най-вероятно е преминала от тук случайно. Та тя се храни с дребни гризачи и всъщност даже е полезна. Ох, смелостта се завърна, чакай да я махна да не се плашат децата ( зомбитата са им достатъчни). 

 Излизам навън и шок, страх и ужас в едно! Змията я няма! Съживила се е! Бягай! Тъпата врата не ще да се заключи два пъти! 

След още пет минути гледам, че разумът ми пак се завръща. Умрял да оживее не може, все пак това не е зомби! Котката най-вероятно я е занесла на малките да хапнат и те. Моля? Та котетата по цял ден спят под пейката! 

 И въпреки тези ми чувства пак се опитвам да мисля. Щом котката ни може да убие това животинче ( а не змията да глътне слона, ей за това " Малкия принц" не е препоръчително четиво) , значи като цяло то си е съвсем безобидно и дори домашното ни коте е по-опасно от него.

В крайна сметка ние хората сме опасали по едно късче от дивата природа с бодлива тел и бетон и се мислим за негови господари. Но това изобщо не е така. 

Та в крайна сметка, моля ви, не убивайте змията, колкото и да ви е страх от нея! Оказа се, че ние, дори и домашните ни котки са по-опасни от нея."