Лицето на една трагедия... Огромна трагедия, от която сякаш малко изместихме фокуса, волно или не, а не биваше.
Общественото мнение се раздели на две крайности - да убием кучето или да спасим кучето. А реално няма значение какво ще правим с него, защото проблемът е друг.

Трагедията тук не се състои в това дали куче е убило дете. Случаят е олицетворение на трагедията на една държава. Държава, чийто деца явно буквално умират по улиците. Не от кучета. От безхаберие. Смърт, за която се оказва, че няма кой да понесе отговорност. Освен едно куче. Следващият път ще е някой автомобил. А проблемът е, че винаги ще има следващ път, независимо колко кучета от предните пъти сме приспали и колко автомобила сме предали за части. 
Не може да се разреши проблем, докато не е дефиниран и единствено "замитаме" последиците от него.

Всички, които се опитваме да защитим кучето, всъщност не защитаваме кучето. Не сме върли кучелюбци, не поставяме един кучешки живот над човешкия. Разбира се, че не, за Бога! Защитихме го, защото всички видяхме една несправедливост на много нива в историята му, случаят му е специфичен.

Това не е лицето на виновника. Виновни сме всички ние.
Виновни сме, че оставяме децата си неглижирани.
Виновни сме, че когато виждаме как нечие дете се отглежда безотговорно, не настояваме институциите да вземат мерки. А те вероятно биха, просто трябва някой да им подаде адекватен сигнал за проблема и да бъде настоятелен.
Виновни сме, че нямаме култура на стопани на домашни любимци, но това не ни пречи да отглеждаме такива. 
Виновни сме, че когато виждаме как съседът развъжда кучета, без да има легитимен развъдник и да работи легално и съвестно по определени правила, не сигнализираме институциите за това.
Виновни сме, че когато виждаме недохранено куче, болно, малтретирано, вързано в мизерни условия, без нужните грижи, отново го подминаваме, като или цъкаме от възмущение, или не го считаме за проблем.
Виновни сме, че когато видим обява за продажба на кучило в интернет, пишем коментари "Ох, колко са сладки", а не питаме "Защо са родени? Имате ли право и опит за развъждане? Какво ще стане с малките? Нужно ли е при тази свръхпопулация на кучета?"
Виновни сме, че при почти всеки случай на закононарушение или просто несправедливост, си казваме "Това не е моя работа, нищо не мога да направя" вместо да проверим какво можем да направим, всъщност. Почти винаги може да се направи нещо, от нас самите.
Виновни сме, че се оплакваме "Няма закони в тая държава" вместо да ги прочетем - защото ги има и никак не са лоши - и да започнем сами да ги спазваме, както и да настояваме да има контрол по изпълнението им.

Виновни сме, че бягаме от личната си отговорност на граждани и съзнателни, образовани хора, като се нахвърляме съвсем по животински върху едно куче, от което не зависи нищо и също е жертва. Нахвърляме се като лешояди върху слабия, който лесно можем да довършим и да си изчистим съвестта, че сме "взели мерки". Защото е по-лесно, отколкото да си признаем, че вината е наша и да се преборим със себе си, с манталитета си, за да променим ситуацията.

Да, трагедията е огромна... Дали от куче или не - едно дете си отиде. И след целия потресаващо грозен шум и търсене на сензации и изяви по случая, след цялата истерия и нездрав интерес, е време да запазим поне малко МЪЛЧАНИЕ в знак на уважение! Да покажем поне малко уважение към цялото това нещастие, към близките на детенцето, към хората, работещи по този случай, към хората с мнение, различно от нашето, но също породено от нещо.

Зевс е прекрасно куче с чудесно поведение. Разчитаме, че органите на реда ще вземат най-правилното решение за съдбата му и ще им съдействаме с всичко необходимо. 
Ще ви държим в течение за живота му при нас. 
Но е време точно сега... просто да спрем. С всичко около този случай.

Публикувано във Фейсбук страницата "Вотан - нов живот за питбула"