Човечеството има нужда от празници - не просто от почивни дни, за да разпускаме след работа, а от обичаи и традиции, които да ни напомнят за общочовешките ни ценности. Затова всеки един празник - религиозен или не, „чужд“ или „наш“ си струва да се празнува. 
 
Февруари поражда у родолюбците едно неуместно негодувание, подобно на ноември, за това, че чужд празник се празнува у нас. 14.02., по някакъв абсолютно лишен от логика път, се противопоставя на друг наш празник, Трифон Зарезан, който се отбелязва на 01.02., а по стар стил съвпада с датата 14.02. Ако направим аналогия с плодовете, да твърдите, че България трябва да чества само Трифон Зарезан, без да чества Св. Валентин, защото той идва от англоезичния свят, е все едно да твърдите, че понеже бананите идват от Африка, трябва да ядем само ябълки. И поради абсурдността на тази идея, нека напуснем така излишния спор, за да разгледаме общочовешката ни нужда от любов, която е коренът на този празник. А може би именно любовта е това, от което българинът се нуждае повече.
 
Хората искат да празнуват любовта и ще го правят винаги и навсякъде по света, въпреки Православната църква, въпреки Католическата църква, въпреки всички, които се опитват да пречат. За тези, които се чудят какво имаме предвид, нека разгледаме митовете и фактите около Св. Валентин. 
 
Факт: такъв светец е имало, бил е римски свещеник и днес мощите му се съхраняват в църква в Дъблин. Мит: има връзка между този светец и романтичната любов. Всъщност, такава връзка няма. Датата 14.02. се споменава като ден за честване на Св. Валентин през 5ти век, но тя няма нищо общо с любовта. 
 
Факт: като ден на любовта 14.02. започва да се чества през 14ти век в Англия и Франция, защото през Средновековието хората вярвали, че на тази дата птиците се ухажвали. И понеже това нямало нищо общо със светеца, Католическата църква премахва празника Св. Валентин от църковния календар. Но понеже хората се влюбват в тази история, до ден днешен продължават да празнуват любовта, а светецът по неволя се превръща в нейно лице. Така че всички, които обичат любовта могат да я празнуват, независимо от религията си. Индусите, например, също имат свой фестивал на любовта - Холи - който се чества през февруари или март. Струва си, ако не друго, поне да кажете едно „Обичам те“ на любимия човек.
 
А какво се случва у нас през февруари? Вино. Много вино! В чест на Свети мъченик Трифон. Той бил роден през 3ти век в семейството на отдадени християни. Според легендите, по негова молитва Бог вършел чудеса. Едва седемнадесетгодишен, Св. Трифон изцелил императорската дъщеря от нелечима болест, с което си спечелил благоговението на императорското семейство и несметно богатство. Светецът обаче раздал цялата си награда на нуждаещите се още по пътя от Рим към дома. Настъпили тежки времена, когато властта поел император Траян, който започнал гонения срещу християните. Св. Трифон бил заловен и жестоко изтезаван, заради което бил увенчан с мъченически венец. 
 
У нас Св. Трифон се почита като покровител на лозарството и винарството и се свързва с легендата за светеца, който си отрязал носа, когато отишъл да зарязва лозите. Неизменна част от обичая днес е зарязването на лозите. Това се извършва за плодородие и изобилие. На този ден празнуват също градинарите и кръчмарите. Не забравяйте обаче, че виното и любовта често вървят ръка за ръка!