Направо се чудя... Какво е правила моята баба, когато се е наложило да захранва майка ми? Как се е справила, горката, без авокадо, чиа, амарант и киноа? Даже и гхи е нямало! Направо не ми се мисли. От друга страна, като се замисля, майка ми е жива и здрава, което означава, че някак си от бебе се е превърнала в голям човек...

Ей такива мисли ми се въртят в главата, откакто започна великото захранване на моята внучка. След като изчетохме тонове информация в нета кога, как и с какво да стартира то, решихме да се доверим на по-сериозен от форуми и чатове източник - купихме си специална книга, препоръчана от Българската педиатрична асоциация. И... изпаднахме във велико недоумение.

Първо реших, че без да разбера, вече не живея в България. Ама, като се огледах - и нравите ни български, и инфраструктурата ни българска, даже парадоксите ни български. После си помислих, че някак си страната ни от умерения климатичен пояс е попаднала в по-мек, по-влажен и по-тропически климат. Ама - не! И зима си имаше, и сняг си падна.

Как тогава да си обясня факта, че вместо традиционните за нашите ширини и нрави храни, с които са ни захранвали нашите майки, а тях - техните майки, сега препоръчват на днешните майки да започват захранването на бебетата с авокадо, киноа, амарант, гхи, чиа, годжи бери... и каквото още ви дойде на акъла, стига да е с екзотично име.

Ама Световната здравна организация ги препоръчвала за здравословно хранене. Ама били т.нар. суперхрани. Били богат източник на ценни хранителни вещества... Чудесно! Само че... традиционното хранене не беше ли най-подходящо за здравето ни? Защото е и най-логично. Доказано е, че човешкото тяло работи най-добре, когато лесно, без къртовски усилия, преработва познати храни. Ония храни, които са консумирали нашите баби и дядовци и те са се закодирали в тях. А ние пък сме наследили техните гени, метаболизъм и ензими.

Ако моята баба беше индийка и си беше похапвала от свещения символ на благоденствието, препитанието и лечението - гхи-то, то сега моята внучка съвсем резонно също щеше да гълта „златната храна”. Ако моят дядо беше южноамериканец, съвсем резонно щеше да е внучката ми сега да се захрани със "златото на инките" - киноато. Ако аз самата бях китайка, нищо по-естествено няма от това внучката ми да бъде захранена с "тибетското чудо" - годжи бери.

Да, ама сме си българи... Затова мисля да затворя препоръчаната книга, да я сложа на някой рафт и да отида до пазара. И да напълня торбата с картофи, тиква, тиквички, моркови, пащърнак, карфиол, круши, сливи, ябълки...

Които може би не са "суперхрани" и не лекуват рак, диабет и всичко останало, но са си нашенски - от тия, с които са захранвали и бабите ни.

Още от рубриката "Къде си, бабо?":

Къде си, бабо? Изповедта на една скайп/вайбър бабаЛюдмила: Говоря с внуците, а като приключи разговорът, взема че си поплача малко, та да ми олекне...

Спри се, бабо! Никой не иска от теб да сменяш памперсиВ какво според вас е най-добре да се включи бабата веднага след като се роди внучето й?

Къде си, бабо?Когато едно дете се роди, се раждат и бабите...