Две снимки на две жени разбуниха социалните мрежи в рамките на един ден. Две юристки, две публични роли, два напълно противоположни повода за възмущение – и един и същи стар дебат, който българското общество очевидно още не е приключило.

Едната снимка е на бившия председател на Народното събрание и депутат от БСП  Наталия Киселова – този път приветствана за „стил“, „визия“ и „преобразяване“. Другата – на нотариуса от Асеновград Йова Якова, качена в страницата "Правна лудост" и превърната в обект на морални оценки,  сексуализирани коментари и дори призиви за етично разследване. Снимката е придружена с текст #ИзповядайМе. 

Парадоксът е очевиден. Киселова бе критикувана години наред, че „не изглежда достатъчно добре“ за политик. Днес, когато го прави, коментаторите твърдят, че е трябвало да се погрижи за визията си много по-рано. Якова, от своя страна, е атакувана именно защото изглежда „твърде добре“ – според част от публиката това е несъвместимо с професията ѝ.

И в двата случая въпросът не е в дрехите, прическата или грима. Въпросът е защо жената в публичното пространство винаги е „в грешка“, каквото и да направи.

Професионализъм или морален дрескод?

Критиците на нотариус Якова настояват, че клиентът „не търси сексапил, а професионализъм“. Това звучи разумно – докато не си зададем въпроса: Кога за последно външният вид на мъж нотариус, съдия или политик е бил обект на национален дебат?

Никой не пита дали мъжът в костюм „съблазнява“. Никой не разсъждава дали прическата му „подкопава престижа на институцията“.

Никой не свежда компетентността до външния му вид. 

Жената обаче продължава да бъде разглеждана през външността си – независимо дали е млада или по-възрастна, стилна или семпла, дискретна или провокативна. 
Ако изглежда „обикновено“ – не е достатъчно представителна.
Ако изглежда добре – значи е „объркала професията“.

 Сексуализацията – проблемът не е в жената

Част от коментарите под снимката на нотариус Якова демонстрират не загриженост за етиката, а неприкрито сексуализиране, гарнирано със сарказъм, вулгарност и мъжки хумор „под кръста“. И тук идва големият абсурд: същите хора обвиняват жената, че „се сексуализира“.

Проблемът не е, че една жена изглежда добре. Проблемът е, че част от обществото не е в състояние да я възприеме едновременно като компетентна и привлекателна.

 А работата?

В случая с Наталия Киселова почти никой не коментира съдържанието на изказването ѝ – анализите ѝ за политическата ситуация, конституционните аргументи, позицията ѝ по ключови теми.


Както и при нотариус Якова – личният професионален опит на клиенти остава на заден план.

Обществото предпочита да говори за външен вид. Защото е по-лесно. И защото така контролът над жените остава символичен, но постоянен.

 

Докато мъжете просто… работят

Мъжете в публичния живот са "имунизирани" срещу подобни коментари. От тях се очаква просто да са компетентни и нищо повече.  Промяната при жените обаче винаги е свързана с подозрения и подигравки. Мъжете могат да са небрежни, скучни, стилни или никакви, но при жените всяка промяна е повод за присъда.

В крайна сметка въпросът не е как изглеждат Наталия Киселова и Йова Якова.

Въпросът е защо все още не сме готови да приемем, че жените могат да изглеждат различно – и пак да бъдат професионалисти.