От  Недялко Славов 

Църкви, параклиси, синагоги, джамии, текета, театри, галерии – всички те се изграждат върху места с енергийно съсредоточие на духовна сила. Казвам това по повод все по-агресивното налагане на някакви „модни” тенденции и опитите да се „култивират” за духовна дейност пространства на ъндърграунда.

Предизвикан съм от една конкретна ситуация в Пловдив, която навлиза в нелепата си фаза. Става дума за прословутите тютюневи складове и комичната, вече направо хистеричава риторика, която ги съпътства – „място за културни практики”, „ център за културни индустрии” и прочие безумни формулировки.

Все оксиморони, взети на въоръжение от т. н. „културни”оператори, в които ясно провиждам родството с фирмите, крадящи ДДС от бюджета. Но това е друга тема, не за тях ми е думата сега.

Ще го кажа направо. Тютюневите складове са едно нищо като територия за духовно състояние. Нещо повече – те са анти-територия за духа. Казвам го като поет, като писател, като 1000 % пловдивчанин. Там витае черната енергия на поколения съсипани човешки животи от болестите на тютюна – задуха, туберкулоза, анемия.

Там и до днес тропат налъмите на тютюноработниците. Това са прокълнати пространства на жестока човешка експлоатация. Не може в такива пусти за духа пространства да има и искрица светлина за творчество.

Това е като да се направи сватбен дом в гробищен парк.

Тютюневите складове имат само едни красиви фасади, които трябва да бъдат съхранени и адаптирани от собствениците на складовете в бъдещите им проекти. Останалото е амбицията на една шепа навързани в интересите си кресльовци да направят нещо за себе си с парите на данъкоплатеца. Вярвам, че Община Пловдив и г-н кметът няма да допуснат това, предвид че на всичкото отгоре тези сгради са частна собственост.

Е, ако идеята е във фабрични отломки, смърдящи изби и мрачни приземия да се „вампиризира” духовната енергия на града, това вече е друга тема за друг разговор. Но рано или късно ще дойде реч и за тази черна идея, но сега я оставям настрана.

Сега иде реч за друго. За това, че едно място без духовна сила не може да роди духовност.

Потвърждение на тия мои мисли е и Капана в Пловдив, където, не крия, обичам да ходя чат-пат на припек и за едно кафе.

Съвсем естествено е само за няколко години Капана отново да се свие (въпреки гръмките приказки за културно средище) в своята манифактурно-кафеджийско-кебапчийска същност, каквато е бил през вековете.

В това няма нищо лошо, разбира се, това е любимо място и за млади, и за не толкова млади хора, но там няма дух за изкуство, това е място за търговия на дребно или още алъш-вериш, за дъвчене на шам фъстък, „бичене на айляк”, както казват ахмаците, и за седене на припек. Изключение правят един култов културен клуб, обозначил се от преди десетилетие обаче, няколко галерии и една антикварна книжарница.

Пловдив има своите големи духовни енергийни съсредоточия и там в името на хората (и данъкоплатци)  трябва да се насочи финансовият ресурс. Те са открити и развити от древните цивилизации – тракийска, римска, византийска, и са топографирани от хилядолетна поколенческа мъдрост.

Няма да ги цитирам, те са видни от пръв поглед дори и за групажния китайско-японски турист. Те правят Пловдив и столица на римската провинция Тракия, и културна столица на България, и Европейска столица на културата.

Духовната енергия е посочила своите места в Пловдив, а не една група усърдни и трудолюбиви писачи на „културни проекти”, които ще отлетят от града при първото прибиране на хранилката без да оставят и сянка на културен знак. Приключвайки с тия „герои на нашето време”, нека си кажем направо – вече пет-шест години Общината на Пловдив и фондация”Пловдив – 2019” са в кръгова отбрана от тях.

Когато заклинанията им за „естетическата” значимост на самодейното улично кашонно и друго подобно имитационно изкуство не вършат работа, в употреба влиза маргинален политически рекет чрез двама-трима шумни говорителя с жертвен ореол, представяни в някои национални медии.

 Добре е, че най-накрая Общината започна да се еманципира от тая глутница, наклякала около културната й програма и да разхлабва тая примка съсипващата духовността на града ни.