Над 150 000 пловдивчани излязоха снощи на площад „Съединение”, за да поискат оставката на правителството, премиера Борисов и главния прокурор Иван Гешев. Известни пловдивски интелектуалци , лекари, учители, бизнесмени и артисти се включиха в шествието, което потегли по Главната и стигна до сградата на общината. Кафенетата в Капана  останаха празни, защото всички се присъединиха към протеста.  След това  многохилядното множество пое по централните булеварди на града, като на кръстовищата ги чакаха доброволци, които бяха приготвили палатки и спални чували. Те приветстваха затварянето на основните кръстовища на града и заявиха, че няма да ходят на работа в знак на солидарност. Кореспонденти на CNN, Euronews и Al Jaseera пристигнаха под тепетата, за да отразят събитието, а водещата Опра Уинфрисе върна на екран и направи изнесено студио на моста на Марица, а първият й гост бе Георги Маламов от "Смирненски" , който разказа за тежкото си детство, за репресиите от страна полицията, която го разследва за кражба и два грабежа, за това, колко е трудно да си намериш работа в строителството и как не излиза добре на снимки след литър бира.

Така вероятно трябва да бъде отразен традиционния  седмичен протест, който се провежда в Пловдив, според част от неговите организатори. И „правилните” и „неправилните” медии обаче показват съвсем друга картина. За 50 дни протестът, който в началото събра близо 10 000 души и показа едно живо гражданско общество се стопи, запазвайки твърдото си ядро от 300-400 души /включително цивилните полицаи/ .

Според един от организаторите в снощното шествие са се включили 1000 души. Оставяме на читателите да преценят колко са участниците, тъй като явно се използват различни измервателни системи. 

КОЙ е виновен? Съдейки от снощните речи на трибуната главният виновник е сайтът TrafficNews, който си позволява да публикува видеа от случващото се на барикадите, показва снимки на шествието от неправилен ъгъл, от който протестиращите изглеждат по-малко отколкото са, описва спорните биографии на някои от участниците в протеста и поставя под съмнение амбициите на организаторите. Егото на протестърите взе превес и забравяйки за оставките на управляващите, те се фокусираха върху публикации на медията. Стойчо Андреев посъветва журналистите да разследват обществени поръчки, а не „да се занимават с граждани, репресирани от системата”, визирайки себе си и глобата, която му е наложена за хулиганство. Валентин Караджов пък заяви, че е честен и почтен готвач, но отказа да коментира как се е сдобил с 5 криминални регистрации, от които кражби на 3 автомобила, увреждане на имущество и пр. 

Вторият виновен за отлива от протеста е полицията. Полицията, което си позволява да се намесва в гражданското неподчинение и да вдига палатките и палетите от кръстовищата,  която прави проби с дрегер на участници в шествието , но изнася избирателно данните, която заснема всичко , което се случва по време на шествията и на барикадите и така пречи на протестиращите, след това да разказват как са бити и малтретирани. „На предишният протест бях пил само 2-3 бири,  дрегерът ми отчете 0,4, но полицията скри тези данни”, заяви актьорът Даниел Михайлов. 

Не по-малко виновни са и националните телевизии, които отразявайки пловдивският протест в централните си емисии, не показват истинската ситуация, защото много от протестиращите идват по-късно.  Млада жена от протеста, която се представи за адвокат, посъветва кореспондентите на bTV да не съобщават  броя на протестиращите, защото по този начин „подвеждали обществото”.

Освен медиите и полицията, виновни също са хората, които се страхуват да излязат по площадите и тези, които не са съгласни градът да осъмва блокиран. 

Само че, пропагандата е едно, а действителността и фактите нещо съвсем различно. Не можеш да очакваш да събереш нормално мислещи хора с призиви „Свещи и цветя за Боко Тиквата”  и прочее тъпотии. Не е редно да наричаш политическата формация, която те подкрепя „Дай, България”, а след това да се оправдаваш, че си се объркал.  Не може да искаш да говориш от името на целия град, при положение, че гражданите очевидно не те припознават като изразител на тяхното недоволство.  Не можеш да излезеш на трибуната и да казваш, че „всеки прави” грешки, оправдавайки криминалните досиета на някои от протестиращите. Не можеш да правиш евтина пропаганда с внушения, обиди и неверни факти. Когато твърдиш, че дадена медия е „платена” , е добре да потвърдиш това с доказателства. Защото въпреки, че имаме сигнали и съмнения относно мотивацията на част от участниците в протеста, ние не сме си позволили да отправяме подобни обвинения спрямо тях.  

Контактувайки само с един определен кръг хора, организаторите на протеста попадат в капана, в който се оказаха и управляващите. Те чуват само нещата, които искат да чуят. Това обаче далеч не винаги се покрива с реалната ситуация.  

И ако продължат в същия дух до изборите може да унищожат позитивната енергия у хората, които искат промяна. За да стигнем до ситуацията „Братски се делили! Братски се избили!” / по Радой Ралин/.