В случай, че не сте гледали американската класика „Граундхог Дей“ (или „Денят на мармота“), историята накратко е такава: Бил Мъри, в ролята на журналист, е изпратен в малкото градче Панксатони за да отрази известния американски празник, познат като ден на мармота. Изпълнен с досада и неприязън, той нетърпеливо чака да се прибере у дома. Но когато се буди на следващия ден, с ужас установява, че денят на мармота се повтаря отново. Т.е. героят на Мъри някак си е заседнал в изкривяване на времето.

Интересно? Да. Но не и за него. Стигнал до отчаяние, той няколко пъти се самоубива по най-различни креативни начини, само за да се събуди отново, и отново на другата сутрин от два досадни гласа, идващи от радиото и обявяващи „Днес е Граундхог Дей!“.

Ако сте се замислили какво бихте правили, попаднали в такава ситуация, и сте се ужасили, успокойте се – ние вече сме в такава ситуация. Донякъде. Е, има някой видими разлики. Не се будим с радиото, а вероятно от смартфона или телевизора си. Новината от там не е, че е Денят на мармота, а тази за последната, „най-голяма”, „най-епична”, „масова” стрелба в някоя точка на САЩ. А чувството, на този етап, не е толкова ужас, колкото досада и безразличие. „Тъжно!“, както би заключил най-новият майстор на президентски изрази, американският президент Доналд Тръмп.

Да, в последната масова стребла в Лас Вегас един човек успя да убие близо 60 други и да рани над 200, стреляйки от 32-рия етаж на хотел срещу зрителите на кънтри концерт. В хотелската стая и в дома на 64-годишния Стивън Падок (самият той кънтри фен) бяха намерени голям брой автоматични оръжия. Медиите не пропуснаха да обяснят, повторят и потретят, че това е „най-смъртоносната масова стрелба в модерната американска история“.

Граундхог дей! Но Граундхог дей не беше само днес. Беше и вчера. И онзи ден. Всъщност последната седмица в Америка имаше още шест масови стрелби. Според „Архива за насилие с оръжие“ това се случва средно всеки девет от десет дни. През последните 4 години и 9 месеца – около 1735 такива случаи.

Америка, и светът заедно с нея, все повече живеят в омагьосания ден. Увеличаващото се все повече безразличие и досада откъм вторите не идва толкова от безчовечност или неприязън. Докато светът се буди разтресен от някой нов терористичен акт, планиран или иницииран от някоя външна месианска групировка, в Америка, чийто президент често държи моралистичен тон към, например Европа, масовите престрелки се извършват от кънтри фенове, хора още живеещи в ерата на Дивия запад, фенове на етнохомогенната нация, психично болни и изобщо всеки, който е успял да се добере до най-модерните оръжия, предлагани на американския пазар.

Което съвсем не е трудно, при положение че можеш да се сдобиеш с такива без нужда от разрешително или ненужни, досадни проверки. Все пак не е случайно, че американците притежават 265 милиона оръжия, което е повече от едно оръжие за всеки пълнолетен в държавата. Така че ако се чува един въпрос по отношение на новините, идващи от Америка, той е: „Ако другите страни са решили въпроса за оръжията в 21-ви век (понякога след свои собствени трагедии, като Астралия), защо САЩ не може?”.

Всеки, който е следял политическия дебат в държавата дори за малко, веднага може да даде отговор на този въпрос. От една страна – оръжейното лоби и оръжейната индустрия. От друга – Конституцията. Американската конституция, дадена на бащите основатели директно от Бог, както мислят една част от американското население, е идеална и не може да бъде променяна (въпреки че има 27 поправки).

Тези хора, твърде заети да стрелят по мишени (и птици) и да удрят децата с Библиите си, за съжаление нямат време да четат неща като Джеферсън и неговото предложение да бъде приемана нова Конституция на всеки 20 години. Също така са прекалено заети да забележат, че технологията на оръжията е напреднала съществено от времето на мускетите и револверите. Но да не ги разсейваме с глупости – може да застрелят някого, без да искат!

В крайна сметка обаче можем да се надяваме, че разумът ще надделее. Това ще бъде единственото „позитивно“ нещо, произлязло от тези всекидневни трагедии. Можем да се надяваме и че те ще поохладят страстите на онези хора в другите части на света, включително у нас, които проповядват защита на населението чрез лични оръжия.

Ако не се припознават в горното сравнение с героя на Бил Мъри, трябва да се замислят. Може би те са като тези в филма, които мислят Мъри за луд, когато се опитва да им обясни, че всичко това вече се е случвало. За останалите, надяваме се утре да не се събудим и отново да бъде Граундхог дей.