В една от най-покъртителните сцени от „Списъкът на Шиндлер“ хиляди евреи са натъпкани в огромна влакова композиция, която ще потегли към лагерите на смъртта „Аушвиц“. Оскар Шиндлер дочува воплите им за вода, продиктувани от жаждата, която ги убива живи. Тогава индустриалецът моли немски офицер да пуснат маркуча с вода и да облеят всички вагони.

„Ти си много жесток, даваш надежда на хората“, казва нацист, който се възхищава на гениалната степен на жестокост според него демонстрирана от Шиндлер – да дадеш фалшива надежда, на някой, който отива на сигурна смърт. Разбира се, неговите подбуди са съвсем различни.

Българите от няколко години са заливани по същия начин, но не с вода, а с хартиени билети от Националната лотария. С очите си съм виждала старица, която влиза в магазина с последните си пари от пенсията, за да си купи хляб и сирене. Вместо тях жената купува билет от лотарията, търка и с насълзени очи и празни ръце се прибира вкъщи.

Вчера гръмна новината, че премиерът Бойко Борисов подкрепя идеята на коалиционния си партньор НФСБ за премахване на частните лотарии. Последва светкавична реакция от най-големия организатор на хазартни игри "Национална лотария АД" с гръмки окачествямания, че се цели "национализация", която едва ли не  е геноцид за обществото и ще е пагубна за България. 

Ако обаче все пак промените в Закона за хазарта бъдат приети, логично се роди въпросът с какво ще замести българският народ търкането на билетчета, което е придобило някакъв извратено мистично ритуален характер - доклад на игралната индустрия в България от 2016 показва, че всеки втори българин търка билети. През 2020 сигурно е всеки първи.

Е, първият отговор на въпроса, поне в случая на бабата, би била замяна на билетчетата с храна. Страната ни е първенец в Европейския съюз - около 33% от населението е заплашено от бедност, над 2,1 милиона българи живеят с доходи под линията на бедност или 30% от домакинствата имат месечен доход под 348 лева. 

Всъщност да даваш фалшива надежда на такива хора наистина е жестоко, без оглед колко са добри намеренията ти. И когато става дума за действие „на живот и на смърт“, Шиндлер категорично е бил прав. В български контекст обаче да даваш откровено сляпа надежда за финансов берекет на бедни и изтерзани хора би трябвало да бъде престъпно, предвид че са обречени на оскъдица. 

Самата „национална“ лотария, която всъщност е частна, е не по-различна от всички други видове хазарт, които неминуемо създават зависимост. Би следвало законът да я разглежда с цялата си строгост, прилагана и към игралните зали и казина, ала на място на това през последните години наблюдаваме повече от толерантност спрямо билетчетата, прераснала в криворазбрана апология.

Картончетата станаха достъпни в цялата търговска мрежа и дори на гишетата в пощите, от които пенсионерите си взимат пенсията. Като една от потенциално най-лабилните групи поради социодемографска дефинираност,  възрастните хора са сред най-често посягащите към хартийките, обещаващи печалба на крупни състояние и продаващи надежда за щастие.

Вместо да бъдат регулирани, билетчетата получиха мощна телевизионно-рекламна подкрепа. Така мащабът на въздействие бе гарантиран – облъчване по телевизора, съчетано с цветни афиши на всеки ъгъл и подканване от магазинерки да пробвате късмета си. Рецептата сработи и вероятно никой не разполага с данни колко милиарди са се завъртяли през „фонда“ от 2012 насам. Предполагам не можем дори да прогнозираме.

Билетчетата навлязоха в бита и народопсихологията ни до толкова, че ги използваме за подарък, блазнехме се да хвърлим между 3 и 10 лева в късметлийски ден – току виж станало чудо, по празници билетите станаха задължителен атрибут, а някои се пристрастиха към тях като ги превърнаха в нещо като обичайната кутия цигари за деня. Не липсват и типажи, които грабят по 4-5 билета и търкат, а ако успеят да избият инвестицията влагат всичко за следващ и следващ билет. Въобще въртележката „Национална лотария“ се превърна в неделима от бита на хиляди българи.

Затова ще има такива, които няма да дадат „освободените“ от билети средствата за храна, а ще ги пренасочат към друг вид карцином на надеждата – казина, тото, бинго и различни типове залагания от типа „риск печели, риск губи“.

Така се формира съвсем обосновано предположение, че чрез забраната на частните лотарии, ще пренасочим хазартните мераци към други канали. Не случайно последните години имаме по 30% ръст на приходите от хазарт в бюджета. 

В крайна сметка рестрикциите биха били положителна стъпка към нормализиране на социалната среда, но без пътят да бъде извървян изцяло все ще се намери някой, който да облива с вода вагоните и проблемът не опира до това дали в ролята ще влезе държавата или частници. А пожарът все пак трябва да бъде погасен. 

Не е ли по-полезно да използваш парите и времето за търкане на билетчета в това да помислиш как да изкараш пари, да инвестираш в развитието си, да спестиш средствата, да ги дадеш за смислена цел, да спреш да се осланяш на бездействено облагодетелстване? Или пък ако са ти толкова излишни „прежалените“ пари за хазарт, да ги дадеш на някой, на който не са му излишни?

Е, с какво ще замени българският народ търкането на билетчета?

Пловдив - раят на казината! Нови над 10 обекта и огромни данъци в хазнатаОбластта има повече казина на глава на населението, отколкото Германия аптеки