„Отказ от науката и икономическите възможности” и „опустошителен провал от исторически пропорции” или „Освобождаване на Америка от лошата сделка, която щеше да струва милиарди”. Така разнородно реагираха някои от американските политици на новината, че Доналд Тръмп ще изкара САЩ от Парижката споразумение – сделка постигната между миналата администрация и 195 правителства на държавите по света. Сами може да познаете на членове от коя от двете партии са всеки от горните цитати. С отказа от сделката, САЩ се нарежда редом с единствените други две страни отказали да подпишат сделката, Сирия – държава намираща се от години в гражданска война и Никарагуа – която през 2015 г. отказа да подкрепи сделката, защото не стига достатъчно далеч в ограниченията върху държавите и намаляването на емисиите.

И въпреки това учените занимаващи се с климата са почти единни – глобалното затопляне е опасност за цялата планета и трябва да бъдат взети мерки за избягване на вредните му последствия, преди да е станало прекалено късно. А времето изтича. В това виждане са обединени както NASA и научният консенсус формиран през последните 40 години, така и Пентагона. Експертите по национална сигурност и външна политика посочват как ефектите на глобалното затопляне се усещат дори днес и заплашват световната сигурност – например кризата в Сирия, която започна с голяма суша и накара много хора останали без поминък да се преселят в градовете. Целта на Парижкото споразумение, инициирано от администрацията на Обама, беше замислено като една първа стъпка за решение на още по-големите проблеми предвиждани в бъдещето.

Какво точно предвижда Парижкото споразумение? Първо, задължава държавите да поддържат глобалното повишаване на температурите под 2 градуса по Целзий и да помагат за намаляването на емисиите на парниковите газове. Всяка държава има свободата сама да определи своите цели. Редуцирането трябва да започне през 2020 г. и надеждите са до средата на века целта да бъде нулеви емисии на парников газ. Второ, по-богатите страни също така се задължиха да плащат на развиващи се държави по 100 милиарда всяка година, за да могат по-лесно да изоставят изкопаемите горива и да започнат да използват възобновяеми източници на енергия. С една дума споразумението трябваше да обедини цялата глобална общност в желанието (и нуждата) от справянето с проблемите, за които се смята, че ще се задълбочават, като страните допринасящи повече за климатичните промени се съгласиха да допринасят повече и за борбата срещу тях. Приемането на сделката от 195 държави, някои от които враждебни една към друга, беше достатъчно трудно, дори и за сделка понякога описвана като „слабо ангажираща”.

С решението на Доналд Тръмп, който преди изборите описваше глобалното затопляне като „измислица, създадена от Китай за да навреди на Америка”, дори тази първа крачка може да бъде спряна. Тръмп обяви, че сделката е вредна за американските производители и каза, че тя може да бъде предоговорена – нещо което останалите големи участници моментално отказаха. Учените пък се впуснаха да опровергават грешните му твърдения. Действието обаче далеч няма да засегне само въпроси засягащи климатичната наука. То се вижда като продължение на отдалечаването на Америка от образа си на глобален лидер. Веднага след оповестяването на решението, Русия обяви, без дори да бъдат питани, че продължава да стои зад споразумението. Европейските лидери пък се обърнаха към Китай и реагираха остро към Тръмп. Президентът на Европейската Комисия обяви, че оттеглянето от сделката „за една нощ” е невъзможно и ще отнеме от 3 до 4 години, както предвижда самото споразумение. Новият френски президент Емануел Макрон отново покани американските учени да отидат в Франция и завърши обръщението си с „Make the Planet great again”, парафразирайки известния лозунг на Тръмп. Говорител на Меркел каза, че "американското правителство ще навреди на своята собствена икономика".

Но изтеглянето на САЩ не касае само глобалната политика и лидерството. Провала срещу глобалното затопляне е заплаха за света и всички в него. Както каза президентът Юнкер – „Осемдесет и три държави са в опасност да изчезнат от лицето на земята, ако не започнем борбата срещу климатичните промени”.