Новината за професорите от Университета по хранителни технологии в Пловдив, които вземат подкупи от студенти, гръмна в медиите и породи множество гневни коментари в публичното пространство. Репортажът, направен от Господари на eфира, показа как точно става това. Студенти са били принуждавани да си платят, за да си вземат изпита. Срещу 300 лева "клиентът" получава тройка. Разобличаването на схемата няколко дни бе сред водещите новини и се споделяше масово в социалните мрежи.
И все пак за всеки студент (а и не само) съществуването на подобна схема не е изненада. Интересен е по-скоро фактът, че преподавателите са били хванати, макар че би било учудващо, ако получат сериозно наказание или пък арестите станат причина за промени в академичното образование. Вече стана ясно, че професорите излизат срещу 5000 лева гаранция. Всичко продължава така, както си е било. Или поне такова е общото мнение.
Това далеч не се случва за първи път. И в училищата, и в университетите се шири корупция и всеки е наясно с това. И въпреки че сред преподавателите има достойни и почтени вършещи работата си учители и професори и те не бива да бъдат поставяни под общ знаменател с останалите, то целият модел става все по-непоносим. Университетът отдавна не е храм на науката, а се е превърнал в бизнес, в мол за дипломи без никакво покритие. В него хора без желание за развитие просто дават пари, за да получат една диплома, несъответстваща на знанията и реалните им умения. Безскрупулен бизнес, дегизиран като образование.
Бизнесът с дипломи отдавна е разрушил пиедистала, на който до преди години стояха преподавателите. Заради алъш-вериша, който се върти с оценките, отношението на много от студентите към доцентите и професорите често е подигравателно, липсва уважението и респекта, с които би трябвало да се отнасят към академичните ръководства. Заразата е стигнала до там, че много от студентите показват недоволство или досада от това, че даден професор НЕ иска да вземе парите им. Вместо това той настоява студентите да учат, за да заслужат оценката си. Реално очакват един техен колега, завършил подготовката за споделяната от тях професия, да бъдат компетентни и да не срамят себе си и научната общност. Шокиращо! Със сигурност тези преподаватели не са сред любимците на студентите в Алма Матер.
На всеки обаче трябва да му е напълно ясно, че това продължаващо неглижиране на висшето образование все повече намалява престижа и обезценява получената диплома. Тя се превръща в един лист хартия, който всеки има, а гордостта от притежаването й е, меко казано, наивна.
Георги Георгиев, студент в ПУ