Психичното здраве има фундаментално значение качеството на живот и личностното развитие на всеки от нас, но статистиката е тревожна. Психичните заболявания са по-разпространени отколкото диабета, онкологичните или сърдечно-съдовите болести.

През живота си почти всеки един от нас преживява някаква форма на депресия, тревожно разстройство, паника, нарушение в настроението. Или с други думи – психическо неразположение.

Хора се лутат с години, търсейки източника на своя проблем. Други умишлено потискат негативните мисли и емоции, без да си дават сметка, че това реално е още по-пагубно за психиката им.

Психичното здраве може да бъде представено като континуум от негативни психични състояния, проблеми и разстройства до позитивно психично здраве и благополучие. Така в единия край на континуума е разположено доброто психично здраве, докато тежките психиатрични разстройства са краен вариант на този континуум от различни състояния/отклонения. 

Трябва да сме наясно, че не е задължително да е станало нещо конкретно, за да почувстваме дискомфорт в емоциите си. В много ситуации това става с натрупване.

Когато човек е с оптимално психично здраве, живее в добри социалноикономически условия, но въпреки това развие психично заболяване, вероятно неразположението е детерминирано от влиянието на биологичните фактори. От друга страна, човек, който е с добро психично здраве, но живее в лоши социална и икономическа среда и развие психично заболяване, то в този случай вероятни детерминанти са неблагоприятните социални фактори.

Често тези фактори, било то биологични, или социални, се проявяват още в детството. Ние ще обърнем внимание на социалните. 

Физическият тормоз може да накара детето ви да млъкне. Но може да го накара да мълчи и когато порастне. Да го накара да се страхува, че ако каже или направи нещо в определена ситуация, ще има негативни последствия.

Така е и с отношението към детето ви. В идентични ситуации, то ще очаква такова отношение, каквото вие като родители сте му показали.

Впоследствие е възможно да се затрудни да изгради приятелства или романтични връзки, а вероятно и да бъде по-гневно в отговор на много дребни неща. Или пък пази чувствата само за себе си, страхувайки се да ги сподели.

Преживяванията, които сме имали като деца, могат директно да повлияят на почти всеки аспект от живота като възрастни – от отношението към останалите, до това към самите нас. А това никъде не е толкова очевидно, колкото при хората, които са били жертва на емоционален тормоз като деца.

От друга страна, когато животът в детството е съпроводен от бедност и лоши материални условия това може да повлияе негативно върху процеса на развитие и да доведе до по-слаби когнитивни умения. При подрастващите това увеличава риска от депресия, злоупотреба с психоактивни субстанции, престъпност и други негативни последствия.

Също така именно това допринася детето да е по-уязвимо и съответно много по-лесно да става жертва на тормоз сред другите деца, което води до неговото влошено психическо състояние и като възрастен индивид.

Стига се до проблеми със общуването, до неспособност да приемаме комплименти. Хората, тормозени като малко поставят под въпрос всичко, нямат вяра на другите и най-вече на себе си, ужасяват се от конфликти и конфронтации и постоянно се извиняват.

Какво е решението?

Ако чувстваме психически дискомфорт, ако изпаднем в депресивно състояние или получим паник атака без да сме наясно за причините, решението не е да се срамуваме от това, че сме в момент на слабост и да си мълчим за него, а да потърсим помощ, първо от приятел и близки за съвет, а след това от специалист.

Време е мисленето ни да израсне и да излезе от стереотипите, че да си депресиран, да се страхуваш, е нещо срамно и да потърсим помощ.