Защо една жена, една майка, търпи всекидневния тормоз от свекърва си? Защо една жена, една майка, посяга на друга и то пред очите на малкото си внуче? Защо един баща стои безучастно, докато тормозят майката на дъщеря му?  Много въпроси, много коментари и всички те провокирани от едно видео публикувано в интернет пространството.

TrafficNews.bg показа един грозен акт на насилие. На кадрите се вижда как жена пребива снаха си и то пред погледа на малко момиченце, нейната внучка. Материалът предизвика вълна от съпричастност към пребитото дете. Жлъчни коментари по адрес на грубата свекърва заваляха фейсбук пространството.

„Тя не може да се нарече жена. Срам”

 „Безсрамница ! И това ми било свекърва ? Убийца!!!”

„Не е възможно тази да посяга на бременна жена и то в присъствието на дете”

Хората разкритикуваха възрастната жена и я нарекоха с обидни думи. Но нима само тя е виновна за случката?  По думите на потърпевшата и мъжа й, този тормоз е всекидневен. Тогава питаме какво прави още в къщата на свекърва си младото момиче? Като една майка не е ли най-добре да отведе детето, да го защити от тази агресивна среда?

Нямали средства, нямали работа, нямали къде да отидат. Винаги има начин, ако има желание. Работа има, ако потърсиш. Помощ има ако я потърсиш.

Такива съвети хората дават на Габриела чрез коментарите си.

„Да се маха момичето защото някой ден ще го претрепят!”;

 „Жалко за детето,че живее в такава "отровна" среда! Махайте се час по-скоро”;

 „Снахата да бяга колкото може по-далеч от тази жена. Та тя милата даже не и отвръща с удари. Това е голяма мъка да живееш в такъв ад всеки ден под един покрив с такива изроди!”

„Тук незабавно трябва да се сигнализира на закрила на детето и полиция и майката и детето да бъдат изведени от там”

„Момиче ,бягай от този звяр.Помисли за себе си и малкото сладурче. То не заслужава да става свидетел на тези грозни сцени”

Проблемът на българките е, че все по-рядко търсят помощ. Статистиката посочва, че всяка пета жена е жертва на насилие. От тях обаче само няколко процента търсят помощ, а останалите търпят защото „няма къде да отидат, нямат и работа”.

Не е ли по-важно детето ти да живее в една нормална среда, далеч от алкохол и всекидневна агресия? Ето защо оправдание няма. Винаги има начин.

В интервю потърпевшите разказват, че са принудени да живеят в този кошмар. Не виждаме да имат вериги по телата си, не виждаме да са заложници, не виждаме да имат опрян нож на врата.

Донякъде самите те със своето бездействие са виновни. А най-потърпевшо е малкото момиченце, което е свидетел на всекидневния бой над майка си.