През май 2015 г. Пловдив стана българският град, който ще носи титлата Културна столица на Европа 2019. Преди няколко дни обаче общината разруши градения с години имидж, а причина беше събарянето на тютюнев склад на ул. "Одрин" 8 - паметник на културата от 1977 г. насам и част от групов паметник Историческа зона "Филипопол – Тримонциум – Пловдив", пише Капитал.

Мащабът на случилото се - в което изглежда са замесени фалшиви документи, нехайство на управата и не един и двама пряко отговорни, се разгръща малко по малко през последните дни. Вместо да води процеса, да изясни фактите, да признае грешката и да накаже виновните, през цялото това време община Пловдив видимо се чудеше как да замаже скандала и да прехвърли отговорността на някой друг.

Накратко, създалата се криза за община Пловдив изглежда така: в неделя, 6 март, емблематичната за града сграда беше почти напълно унищожена, а малката част, останала от нея, беше спасена благодарение на бързата намеса на граждани. В понеделник община Пловдив показа документ, издаден през 2010г. от Националния институт за недвижимо културно наследство, удостоверяващ, че сградата всъщност не е паметник на културата и не попада в зона с по-особен режим на застрояване - т.е. разрушаването й е законно.

Пред Дневник главният архитект на Пловдив Румен Русев заяви, че удостоверението е получено още през 2010г. от собствениците на сградата, когато са придвижени и документите за разрешителното за строеж. По-късно през деня обаче стана ясно, че в оригиналния документ, издаден от НИНКН, се посочва, че сградата е паметник на културата и попада в територия с културно-историческо наследство. От Министерство на културата пък лаконично коментираха, че в тяхния архив не присъства първоначално показаното от общината удостоверение. С което институциите продължиха да си предават топката.

Случката разпали граждани и медии и със сигурност ще повлияе в дългосрочен план не само на градската среда, но и на имиджа на община Пловдив. От комуникационна гледна точка виждаме липса на организирани стъпки за запазване на добрия образ на културната столица на Европа и цялостното справяне с PR кризата.

"Има случайни хаотични действия на отделни представители, които оставят само внушението, че общината не знае какво се случва на територията й. Това не е сериозно", коментира пред "Капитал" Любомир Аламанов, генерален мениджър на SiteMedia Consultancy. "Категорично е смешно да се прехвърля вината на Министерството на културата или на Националния институт за културно наследство. Ако тези институции са отговорни, то за какво е самата община", допълва той.

Според PR специалистите публичната реакция на общината по този казус е бавна и недопустима. "В комуникацията си местната администрация се опитваше да омаловажи проблема – вероятно заради грешката, която е допуснала", обяснява пред "Капитал" Александър Христов, акаунт директор в Civitas и бивш председател на Българското дружество за връзки с обществеността (БДВО). "Предвид имиджа на Пловдив като културна столица и предвид ценността на тютюневия склад, това е пагубно", категоричен е той. Христов допълни, че при ситуация с толкова голямо обществено значение, "не съществуват вербални еквилибристики", с които да обясниш и оправдаеш случилото се.

И все пак, както във всяка комуникационна криза, правилни стъпки има. На първо място, според Любомир Аламанов, общината може да вземе пример от тенесистката Мария Шарапова, която по време на свиканата пресконференция, обясни обвиненията в допинг, пое вината, извини се и посочи публично какви мерки ще вземе. По-важното според него е обаче, че българските институции цялостно не са подготвени за справяне с PR кризи. "В България, и особено в институциите ни, има тотално неразбиране какво са кризисните комуникации", казва Аламанов. "Това трябва да е дълъг и непрекъснат процес по укрепване на репутацията и връзките с всички публики. И непрекъсната подготовка. А това не се прави", уточнява той. Това е и причината при всяка комуникационна криза администрацията да изпада в шок и да започва да се лута, категоричен е още PR експертът.

Как обаче ще повлияе създалата се криза в дългосрочен план на община Пловдив и ще се отрази ли на статута й на Културна столица на Европа? PR специалистите са категорични, че всичко е в ръцете на общината. "Отсега нататък хората ще бъдат доста по-чувствителни към преместването на всяка плочка в града", коментира Александър Христов. "Само бързо изясняване на фактите, много строги наказания към вътрешни и външни фактори, искрено извинение и последващи мерки за възстановяване на склада, може да спаси положението донякъде", допълва и Любомир Аламанов.

Още новини четете ТУК

TNS.bg