По време на представянето на бюджета на Пловдив за 2022 година кметът Здравко Димитров заяви „Дайте ми 1 млрд. лева и ще направя чудеса за Пловдив”. Само няколко седмици по-късно една от водещите консултантски агенции в страната представи фундаменталния за развитието на града „План за интегрирано развитие на Община Пловдив”/ПИРО/. Компанията „БИМ констултинг” повече от година работеше върху проекта, с който трябва да се намери финансиране за модернизацията на Пловдив.
За съжаление, помпозно представения ПИРО не представлява нищо друго от събрани проекти на едно място, за които някъде се е говорило нещо, малко европейско и национално законодателство, малко обобщена информация за Пловдив и някакви анализи за състоянието на града. Всичко това се намира в доклад от над 1000 страници, в които качеството съществено отстъпва на количеството информация.
Нахвърляните архаично проекти в 5 контактни зони, които на практика обхващат цялата урбанизирана територия, дават някаква представа какво може да се изгради, но не и какви проблеми ще решат тези проекти.
Основният проблем обаче се корени другаде – ПИРО на Пловдив е направен на база на документ, който не е от тази епоха – Общият устройствен план. Оказва се, че ПИРО трябва да бъде съставен с основа действащ ОУП. Вече трета година Пловдив работи но новия ОУП, но е далеч от приемането му. Поради това всеки ред от ПИРО е написан върху ОУП, който е приет през далечната 2007 година. 15 години по-късно нито градът е същият, нито реалностите, нито предизвикателствата пред него.
През 2007 година думата „презастрояване” се чуваше в няколко малки градски зони в Кършияка и Кючука, като никой не си представяше, това, което предстои. По време на вчерашното представяне на ПИРО, както и анализите на фирмата от над 1000 страници, никъде не е спомената думата „презастрояване”.
Логично оттук и планирането на ПИРО просто липсват функции, проекти и решения за справянето с този проблем.
Така в ПИРО по никакъв начин не са обхванати зоните( освен чисто формално),към които ще се разширява градът – пространствата между Прослав, Коматево и Остромила, бъдещият жилищен парк „Марица – Север”, зоната около Гребната база и Пещерско шосе, районите около бул. „Освобождение” и Гладно поле.
Именно там в момента е концентрирано строителството, а и новият ОУП предвижда регулация на тези зони, за да не изникнат поредните мастодонти и да се вкара ред в хаосът, който предстои.
Всичко на всичко в тези зони са заложени 3 проекта в ПИРО – евентуалната връзка между Прослав и Коматево, продължението на бул. „Санкт Петербург” и продължението на бул. „Свобода” до „6 септември”.
Изброените зони обаче по никакъв начин няма да бъдат засегнати. Преди да бъде изготвено ПИРО имаше идея тези зони да се отделят като контакти за бъдещо развитие, а чрез европейски програми да се търси финансиране за изграждане на първична инфраструктура – подземна и пътна. Такъв проект обаче липсва за която и да е от зоните. В този смисъл, ако Пловдив имаше проект за изграждането на цялостна пътна мрежа в зоната между Прослав и Коматево, последващото й развитие, вероятно щеше да е съвсем друго.
Без ясна изградена и подредена инфраструктура, пък инвеститорите доста по-лесно ще разпъват огромни бетонни мастодонти в свободните парцели в тези зони. Новите им обитатели ще страдат от всички проблеми, с които се сблъскват и сега хората в подобни комплекси – лоша пътна инфраструктура, недобра свързаност и обществено обслужване.
Т.е. ще бъдем свидетели на поредните жилищни гета, а Общината ще налива в пътна инфраструктура без да се знае дали тя въобще ще има ефект върху подобряването на живота на хората.
Причина за това е, че според сегашният ОУП голяма част от тези зони са или земеделски площи и такива с обслужващи дейности.
Както стана дума ПИРО е един голям миш-маш от проекти – от Опера за 50 млн. лева, през десетки пътна връзки средно по 10-15 млн. лева до градска железница за над 300 млн. лева. Макар да има отделна глава за свързаност със съседните общини, то такава не се вижда да има между самите проекти и градските зони.
Ясно е, че този документ има една цел – да изпълни условието на Брюксел за интегриран план за развитие, за да се взима финансиране от Европа. Целият проект обаче е по-скоро огромна бюрократична рамка, стъпвайки върху морално остарели и нерелевантни за новото време нормативни рамки.
Парадоксът е, че всеки един инвеститор – било за малка къщичка, или голям комплекс, бива задължен в момента от градските власти да прави ПУП-а си според новия ОУП, а един от най-важните документи на Община Пловдив да стъпва върху документа от 2007 година.
Новият ОУП също се заби в бюрократична спирала, като екологичната му оценка бе върната от РИОСВ. Това означава, че той едва ли ще бъде готов за гласуване до края на годината. Приемането му пък може да мине през дългогодишни съдебни битки с недоволни граждани, фирми и организации. В този смисъл новият стратегически документ на Пловдив – може да се приеме и от новия кмет, в новия мандат. Самият той пък ще трябва да изпълнява проекти, които, стъпват на рамка от 2007 година.
Всъщност представянето на ПИРО обори думите на кмета за 1-ия милиард. Дори и той да ги има – няма да видим чудеса, а просто поредните разкопани улици и налят бетон в тях.
TafficNews пусна поредица от материали за новия Общ устройствен план.
Четири нови моста над Марица, Южна тангента и 530 млн. – шансът Пловдив да се отпуши
Бъдещето на Пловдив: Предвиждат зона за небостъргачи, която да не товари града и трафика
Бъдещето на Пловдив: Жилищни гета в казармите, къщи в покрайнините и все по-малко зеленина
Бъдещето на Пловдив: Вместо зеленина и въздух – жилища и промишлени сгради