Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

В поредния си анализ, нашият автор коментира темата за ветото, наложено от България за присъединяване на Северна Македония в ЕС, двойният аршин на македонците в преговорите с България и Гърция, както и опасността от влизането на крайно леви формации в следващото правителство. 

Последните седмици актуална тема в България е  дали да се даде зелена светлина за започване на преговорите за присъединителния процес в ЕС за Северна Македония. Темата е актуална и в Северна Македония, тя е на първите страници на всички медии.

Политици, историци, журналисти, аналитици  от двете страни на границата опитват да намерят оправдание за вдигане на ветото за Северна Македония. Но как може човек да намери оправдание, когато няма основание за това?

За да може една страна да се присъедини към Европейският съюз, тя трябва да изпълни обективни критерии и да спазва същите ценности , кавито  спазват всички страни членки на ЕС. Тези критерии и ценности са три: пазарна икономика, стабилна демокрация и върховенство на закона и третия критерий е приемане на законодателството на ЕС.

Към критерия „стабилна демокрация и върховенство на закона“ принадлежи и спазването на човешките права на всички граждани на страната кандидат. В Северна Македония само декларативно се спазват правата на гражданите със българско самосъзнание. На практика обаче е гражданите със българско самосъзнание продължават да бъдат тормозени  само заради това, че са българи. В Северна Македония все още най-голям грях е човек открито да заяви, че се чувства  българин и открито да говори обективно за това, че Северна Македония и България имат обща история.

Държа да подчертая, че македонизмът, който съществува сред македонците, вече е самостоятелен. Това е идеологическа матрица, която може би е създадена от външни фактори, но сега  тя подхранва самата себе си. Като национална идеология, той показва, че македонците са  близки и уважавани единствено от сърбите, а всички други съседни народи ги неглижират и мразят.

Такива примери има много, но аз ще посоча само няколко.

Един от тях бе подписването на Протокол за сътрудничество между Държавният архив на Република Северна Македония и Държавният архив на Сърбия на 9 май. От съобщението,  което беше публикувано за това събитие между другото бе написано че ...„С този документ се дефинират посоките за сътрудничество в областа на историческите документи и архивистиката и се задълбочават отношенията между двата архива със юридическа рамка“. Надявам се, че в това задълбочено сътрудничество ще имаме шанс да видим  колко „бугараши“ са преследвани и тормозени заради „ванчомихайловизъм“ и „великобугарски интереси“. А от друга страна, когато  на македонците се каже,  че решението за историческия спор със България е много просто и че само трябва държавните архиви на Северна Македония и България да имат по-близко сътруднчество и да публикуват оригиналните исторически документи, те се противопоставят, реагират жестоко, със високомерие и обиждат.

Друг казус, в който македонизмът лъсна в пълен блясък бе, когато на празника на Св. Св. Кирил и Методий (24 май) МПЦ и СПЦ имаха обща литургия в Скопие и сръбският ският патриарх Порфирий, заяви  че СПЦ признава автокефалията на МПЦ. Похвалите за СПЦ и за сърбите, които „ето напоследък ни признаха и църквата“ не спират . Разбира се, веднага се посочва , че българите за разлика от сърбите нищо не признават.

Това чувство сред македонците, че българите неоснователно неглижират  тяхната нация и език е постоянно. Когато преди седмица в медиите стана ясно, че президентът Румен Радев и премиерът Кирил Петков ще се срещнат с  френския президент Макрон, в македонските медии бе  новината бе отразена по начин ,от който македонците останаха с  впечатление, че Макрон ще натисне Радев и Петков да вдигнат ветото за започване на преговорите на Северна Македония със ЕС, тъй като „България неоснователно не ни признава историята, нацията и езика".

Малцина са осведомени, че между Северна Македония и Гърция също съществува смесена комисия по историческите въпроси. За тази комисия и за изпълението на договора със Гърция от страна на Северна Македония почти е забранено да се пише и говори в медиите в Северна Македония. На 25 май в Скопие на посещение бе министърът на външните работи на Гърция, Никос Дендиас и между другото, част от неговото посещение бе посветено за фокусиране за пълно и добронамерено изпълнение на Договора от Преспа. Никоя от медиите, нито тези, които принадлежат на управляващите, нито опозиционните не отправиха нито една критика за това, че някой ни налага да не сме македонци и че управляващите разпродават националните интереси. Най-странното е може би, това  че и от партията Левица нямаха никакъв коментар за посещението на Дендиас.

 А когато вече споменах и Левица – партия, която твърди, че е в левия спектър на политическата палитра, държа да подчертая, че благодарение на тази партия , България и българските граждани имат възможноста да видят на практика омразата към България и българите от македонците. Левица продължава мантрата от югославско време, когато на македонците бе внушавано , че те са победителите от Втората световна война, че те са великите и те трябва да налагат на останалите държави, на „колониалистите и империалистите“  и на „държавите със лошия и погрешен комунизъм“ какво трябва или какво не трябва да се направи. Левица твърдят, че не Северна Македония, а България е страната, която трябва да промени учебниците по история. Левица бяха и организатор на протеста в Битоля,  на който много хора излязоха и подкрепиха подпалвача на българския клуб „Ванче Михайлов“, известния певец Ламбе Алабаковски. Левица и техните поддръжници ясно и недвусмислено заявиха,  че Ламбе Алабаковски не трябва да го съдят, а трябва да получи награда за „геройското“ си дело . Очакванията са, че на следващите парламентарни избори Левица ще е сериозен фактор при сформиране на  правителството и само времето ще покаже какъв курс ще поеме Северна Македония  и какво ще е отношението към българите в Северна Македония.

Северна Македония не само, че не е готова за започване на преговорите със ЕС, тя крачи в обратна посока и все повече се завръща към югославския наратив, възкресявайки титовизма с омраза към албанците и македонизма със омраза към българите.

 Остава да видим дали България ще намери сили да води правилната политика или за пореден път ще предаде Македония.

Владо