Как имунологични изследвания на различни маркери могат да прогнозират риск от настъпване на усложнение след операция. По тази тема работи младият пловдивски лекар д-р Любомир Паунов, на когото предстои защита на дисертация. „В останалите страни вече се правят такива изследвания. И по време на проучването ми излизат доста интересни изводи. Имунологията е изключително важна наука и в следващите години ще има още по-голямо развитие”, посочва медикът.

Д-р Паунов е трето поколение лекар. Завършва Медицински университет – Пловдив  с отличен успех, а през 2013 г. започва работа във Втора хирургична клиника на УМБАЛ „Св. Георги”. На следващата година е назначен като специализант към същата клиника и асистент в Катедра по специална хирургия на български и англоговорящи студенти. През 2016 г. завършва и магистратура по Здравен мениджмънт с пълно отличие. Втори мандат е член е на Управителния съвет на Регионалната лекарска комисия на Български лекарски съюз в Пловдив, а допреди да навърши възрастта е член на Ротаракт Пловдив-Пълдин.

Има множество участия в научни конгреси, конференции и форуми. Притежава сертификати и удостоверения за участия в обучения по Спортна физиология и спортна медицина, Клинична хомеопатия, Национална програма „Превенция на ХИВ/СПИН”. Участва в редица съвместни благотворителни акции с Медицински университет – Пловдив.

В живота е напътстван от родителите си, които също са с медицинско образование. Майка му – проф. д-р Мариана Мурджева и неговия баща – д-р Димитър Паунов. През годините черпи професионален опит в клиниката от един от най-уважаваните пловдивски лекари – проф. Красимир Мурджев, който е негов вуйчо, както и от неговия началник проф. Ангел Учиков, към когото изказва специални балгодарности. Благодарен е и на неговата приятелка д-р Начева, която е до него в най-трудните моменти. Признава, че неизменно близките му са повлияли да се насочи към медицината, но избора е направил сам. „Спомням си, че когато бях ученик, родителите ме съветваха да внимавам с това, с което се захващам. Тъй като ситуацията в здравеопазването беше незавидна още тогава. Казваха ми, че се надяват за мен нещата да се оправят, но за голямо съжаление вървят още по на зле”, признава младият лекар. Съвсем естествено интересите му са свързани с хирургията, на която са се посветили баща му, вуйчо му и единият от дядовците.

„Искам да остана в България. И ще работя, за да се подобри системата на здравеопазването, докато видя, че вече нищо не зависи от мен. Всеки трябва да се занимава само в тази сфера, в която да се чувства силен. В нашата страна, за голямо съжаление, има страшно много хора, които си мислят, че са компетентни във всяка сфера”, посочва д-р Паунов.

Ежедневието му е изключително динамично. Признава, че два еднакви дни няма. Предизвикателство за него е всяко влизане в операционна. Казва, че всеки един случай му е интересен, особено пациентите, на които трябва да се направят редица диагностични изследвания, за да се постави точната диагноза. Операциите, в които му се дава възможност като специализант да се изявява най-често, са херния, апендисит, хемороиди, ампутации. „Изключително съм радостен, че имам шанса да асистирам и да се уча”, благодарен е хирургът. Той е признателен и на своята приятелка - д-р Начева, която е до него в най-трудните моменти.

В свободното си време обича да се занимава със спорт - футбол, ски, тенис на маса, плуване. Има диплома за спасител, която е взел още като ученик. „Имах намерение в свободното си време да практикувам и тази професия, но се оказа, че свободно време да се практикува професионално няма”, смее се той. Но отчита, че часовете за спасител са го научили на много важни неща. Основното – водата е по-силна от всичко, и обикновено „най-големите плувци” се давят. Затова трябва да бъдем изключително отговорни, влизайки в море или басейн. „Преди време съм скачал от най-високите скали в Созопол. Но след като взех диплома за спасител, на базата на наученото, си казах, че повече няма да скоча дори от 3-4 метра. Апелът ми към хората е да внимават в какви водоеми се къпят”, призовава д-р Паунов. 

Любопитно е, че той е и сред малкото млади хора, които се интересуват от политика и се занимават активно с това. Член е на БСП от навършване на пълнолетие. През годините е минал през различни ръководни постове, а в момента успешно съчетава преподавателската и лечебна дейност с ангажиментите си като координатор на Младежката организация на социалистите в Пловдив. Преминал е и школа по политически мениджмънт “Friedrich Ebert”. „Най-важното за мен е с действията, които извършваме в тази организация, младите хора да успеят да станат такива идеалисти и социалисти, каквито са младите хора в останалите европейска страни. Това е заложено в тях по рождение”, признава лекарят. Споделя, че усилията му са насочени основно и към благотворителни акции, което е също присъщо на младите хора. Негова кауза са и младите лекари, над половината от които напускат пределите на страната всяка година, след завършване на образованието си. „Лошото е, че сме свикнали сякаш да чакаме всичко да ни дойде наготово. Хулим, обвиняваме, оплакваме се, че политиците ни лъжат. Но не даваме нищо от себе си. Най-малкото, когато имаме избор, не отиваме да дадем своя вот. За да имаме основание да изказваме мнението си, трябва да видим какво ние сме дали. А за да успеем, трябва да бъдем единни. Време е политиката да се заеме от можещи, знаещи, честни и достойни хора, а не кариеристи и интересчии, които мислят само за собственово си благополучие. Тези хора са във всяка партия, те са по-голямата част и нямат цвят", вярва д-р Паунов. 

И посочва, че вече сме на челните места по редица негативни класации в Европа - с високата смъртност и ниската раждаемост и продължителност на живот и все по-зачестяващите сърдечно-съдови и хронични заболявания. Съветът му е да обръщаме нужното внимание на профилактичните прегледи, които са изключително важни. Самият той ежегодно прави различни благотворителни акции. Скоро е извършил профилактични прегледи на заболяванията на стомашно-чревната система. По-късно ще организира прегледи на заболяванията на млечната жлеза. „Важно е симптомите да се хванат още в самото начало. Освен че това излиза много по-евтино на здравната система, но и възможността пациентът да се излекува е много по-голяма. При някои злокачествени заболявания, хванати в начален стадий, шансът за излекуване е 80-90 процента, а в последния стадий – по-малко от 5%. А разликата може да бъде само за период от няколко месеца или година. Затова симптомите не трябва да се пренебрегват”, съветва младият пловдивчанин.