Майките с колички са най-големите престъпници! Бабите с колички – също! Днес аз лично наруших закона около 15 пъти.

Резултатът от масираното ми газене на правила и закони е следният: 2 пъти чух псувни по мой адрес и по адрес на майка ми; 3 пъти ме посъветваха да си стоя вкъщи; 4 пъти изразиха учудване „къде съм тръгнала с тая количка!“; 1 път ми изнесоха лекция на тема „Как и къде се пресича“, след което ми се извиниха; 3 пъти направих задръстване – думите по мой адрес не ги чух, бях заета да маневрирам между коли и колчета с бързината на торпедо; 1 път ми отправиха открита закана от типа: Ако бяхте мъж, щяхте да видите какво ще се случи!...

В крайна сметка не съм глобена, не съм с белезници, ръцете ме болят от стискане, но внучето ми е разходено, и то с количка!

Ако това ви звучи абсурдно, прави сте. Повече от абсурдно е! През цялото време, докато извършвах едно от най-естествените неща за една баба – да разхождам внучето си с количка, си задавах въпроса: Нито един от пловдивските общинари ли няма малко дете? Нито един от тези, които мъдрят инфраструктурата около спирки, градинки, подлези и магазини, ли няма малко дете? Или може би техните съпруги са привърженички на бебеносенето и освен слингове и ергономични раници не признават никакви колички?

Толкова парадоксално, безобразно, направо скандално е положението по пловдивските улици, ако трябва да буташ количка с бебе, че няма как да не се превърнеш в нарушител, даже в престъпник! Високи тротоари, на които ако все пак успееш да се качиш, бебето го чака такова друсане, че свят ще му се завърти. И... ти се принуждаваш  да буташ количката по улицата.

Буташ по улицата и защото в повечето случаи тротоарите са окупирани. От колите на такива без бебета, които никога не са чували, че тротоарите освен за обикновени пешеходци са и за бебета с колички.

Буташ по улицата и защото във втория по големина град в България, който след има-няма половин година ще стане Европейска столица на културата, има улици без тротоари. Ей така – няма и това е!

А пресичането? Мислите, че е лесно да стигнете до пешеходна пътека, за да пресичете като всеки нормален човек? Няма такова нещо! Там, където има пешеходни пътеки, като по закон няма скосени тротоари. Точно на едно такова място симпатичен мъж на средна възраст ми изнесе лекцията „Как и къде се пресича“. Изслушах го внимателно и го помолих на практика да ми демонстрира теорията си. Той взе че се хвана и... не успя. Нямаше как да стигне до зебрата на кръстовището от тротоара, на който бяхме с внучето ми. Извини ми се.

А като гледам велоалеите, направо ме гризе дива завист. До гладката, удобна и приятна повърхност за колоездачите това, което е т.нар. пешеходна зона и респективно зона за бебетата и количките им, не изглежда даже като лунен пейзаж. И... вместо по него бутам количката по велоалеите. За ужас на велосипедистите и за мой, разбира се – половината от времето се оглеждам да не ме връхлети някой отзад.

Което впрочем ми се наложи да правя през цялото време на разходката. Страхотна разходка!

 

Още от рубриката "Къде си, бабо?":

Някои майки умират да дават съвети и да поставят диагнози на чужди бебета!В интернет се лекува всичко - от болки в стомаха до рак и диабет. Само глупостта не се лекува...

Спри се, бабо! Никой не иска от теб да сменяш памперсиВ какво според вас е най-добре да се включи бабата веднага след като се роди внучето й?

Къде си, бабо?Когато едно дете се роди, се раждат и бабите...