Брутален, жесток, агресивен насилник – така описват Стефан Станев - убиеца на студентката Виола в София, хора, които са го познавали. Мъжът преби по особено жесток начин приятелката си, а след това започнал да я коли. Накрая сложил плюшена играчка върху гърдите й.
Убийството е станало в петък миналата седмица и само за няколко дни криминалисти от СДВР и прокуратурата успяха да разкрият извършителя. Жертвата – момиче на 29 години, студентка в Датския колеж, е била негова интимна приятелка. Преди нея обаче мъжът е имал съпруга, с която се разделя преди четири години, пише Блиц. Дори и след това тя и семейството й преминават през ада.
Майката на бившата му съпруга Красимира Манчева се съгласи да разкаже страшната история на семейството си, за да предпази други дъщери... и други майки. Ето разказа й пред БЛИЦ: „Голямата ми дъщеря ми беше женена за него, разведе се с него, когато детенцето им беше на една година. Упражняваше тормоз над дъщеря ми, изпадаше в състояния, в които тя се страхуваше, поради този страх тя искаше да се махне.
Четири години тормозът върху моето семейство продължава, малката ми дъщеря работеше в Троян, тази година пак пускахме жалба. Ходеше при нея и казваше, че ще я убие. На два пъти влиза вкъщи, неправомерно, живеехме в ужас, в постоянен страх. Децата ми си пазят смс-те, в които той ги е заплашвал, включително и с убийство, това навсякъде е описано в жалбите, които сме подали.
Искам да дам гласност на този случай, защото наркомани, шизофреници и всякакви други се разхождат по улиците. Стефан злоупотребяваше с наркотици, но беше и агресивен като човек и като личност. Той е на 29 години, майка му е доста влиятелен човек, работи в онкологията, там, където се разпределят лекарствата. Той имаше по този начин доста сериозна подкрепа и гръб от майка си, включително, когато дъщеря ми се запозна с него, криеха, че има проблем и че взима наркотици.
Заплашвал е майка си и баща си, че ще ги изкорми, че ще им влачи червата по улицата. Това го има описано и в делата, които водим срещу него. Ние с родителите многократно сме говорили за проблемите, които той има, защото сме били наясно, че детето трябва да има баща, но дъщеря ми винаги е подхождала със страх, дори на последното дело се реши, че детето ще бъде виждано от него само в присъствието на майката.
Не искам дори да говоря за това, което е правил с дъщеря ми, но знам, че е преживяла страшни неща. Тормозеше я както психически, много, така и физически. Бяха на една екскурзия в Германия, в която той е взел телефона й и нямах връзка с нея, там тя е преживяла някакви ужасии, за които никога не ми е казала. Но знам, че е надникнала в ада...
Преживях съприкосновение с него, когато беше надрусан до козирката и дойде вкъщи и започна да забива ножове в масата. Обадих се на баща му и казах да си го прибере. Заформи се една психария, защото той палеше с една бензинова запалка демонстративно, за да ме уплаши. И защото беше много надрусан, реших, че не е добре да проявявам страх, опитах като психолог, какъвто не съм, да питам какво го провокира, защо е напрегнат, той се укротяваше, но после пак почваше.”