Случаят с групата около Ивайло Калушев продължава да предизвиква силни обществени реакции, но в последните дни се наблюдава отчетлива промяна в нагласите. Ако в началото преобладаваха съмненията и резервите към официалната версия на МВР, то след поредицата интервюта с родители и хора, имали пряк досег с общността, все повече хора започват да приемат тезата на разследващите като по-вероятна.

Разговорите с близки на загиналите при хижа „Петрохан“ и на Околчица извадиха на преден план различна картина – свят на силна зависимост от духовния лидер, на строга йерархия и на идеологическа рамка, която трудно кореспондира с обществените критерии за възпитание и лична свобода.

Особено силен отзвук предизвикаха  интервютата на София Андреева, която се представя като последовател на Калушев от 2008 г. и на сина й Валери, в които двамата изказват коренно различни тези за личността на Калущев.  В интервюто си Андреева заявява, че синът ѝ Валери е „морален убиец“ на групата и че тежестта на смъртта трябва да лежи на неговата съвест. Тя твърди, че синът ѝ е излъгал за сексуални злоупотреби и че негов сигнал до МВР е станал причина за разследването за педофилия.

Случаят е особено чувствителен, тъй като младият мъж е заявил пред разследващите, че още на 15-годишна възраст е имал сексуални контакти с Калушев. Тези твърдения са част от разследване и подлежат на установяване по надлежния ред.

Интервюто на Андреева обаче направи силно впечатление не толкова с фактологията, колкото с безусловната ѝ лоялност към лидера и пълното отхвърляне на версията на собствения ѝ син. За част от обществото това се превърна в индикатор за наличие на култова структура – силна идентификация с водача, оправдаване на всяко негово действие и прехвърляне на вината към „отстъпника“.

В социалните мрежи реакциите са крайни – от съчувствие към родителите до тежки обвинения към тях. Част от коментарите говорят за „секта“ и „култ към личността“, други поставят фокуса върху трагедията на зависимостите и отчаянието на семействата.

Именно в тази посока е и коментарът на комуникационния експерт Любомир Аламанов, който предлага по-различна перспектива – не върху сензацията, а върху контекста:

Знаете ли какво е наркокомуна?

Не, нека да започнем с друго.
Знаете ли какво е детето ви да е тежко наркозависимо? Да се променя пред очите ви, да губи себе си, да се превръща в непознат.
Знаете ли какви опустошенията нанася наркозависимостта на детето ви, на вас, на семейството?
Знаете ли какво е усещането на безпомощност да гледате страдащото си дете и да не знаете как да му помогнете? Да мислите, че полудявате от мъка и ужас?
Виждал съм тийнейджър, вързан за тръбите на радиатор да крещи в абстиненция, а майка му да плаче до него.
Виждал съм наркозависим да пребива родителите си и да им взима последните пари, за да си купи нова доза.
Знам за майка, която се самоуби, защото не можеше повече да издържа на многогодишния кошмар и тормоз от наркозависимата си дъщеря.
Не знам дали може да си представите комбинацията от отчаяние, болка, ужас, самообвинение, страх и още много, която изпълва душите на близките на наркозависимите. Особено на близките на наркозависими деца.
Знам, че повечето ще си помислят "Това на мен не може да ми се случи!". Точно както при домашното насилие. Точно както беше и по време на ковид. Но ще се изненадате колко лесно може да стане. Ще се изненадате колко много деца употребяват наркотици. И колко от тях не могат да спрат.
Едно време беше по-трудно да се намери хероин. Не особено трудно де, всички знаеха дилърите, даже и милиционерите. Днес е още по-лесно - различна синтетика, интернет, мобилни комуникаци, всичко е на един клик разстояние.
Връщаме се на първия въпрос с директен отговор. Наркокомуните са места, често по-далеч от големите градове, където деца или младежи отиват, в последен отчаян опит да се отърват от наркозависимостта. В тези места не само се преодолява физическата пристрастеност, но и се прави опит да се лекуват душата, ума и сърцето на наркозависимите. За да може да имат шанс за живот. За да може да устоят на повика на наркотиците.
В наркокомуните зависимите се крият от дилърите, полагат физически труд, за да укрепне тялото, правят се сесии с опитни хора, които да върнат разума, а често има духовни практики, за да се излекува душата и да се даде друг хоризонт.
В България преди години имаше няколко наркокомуни, но част от тях се разпаднаха поради липса на средства, или поради вътрешни проблеми, или поради драми с местно население, които не ги искат, или поради пробиви, т.е. наркодилърите са се добрали до зависимите, или даже са били повикани от тях. По едно време бяха нашумели наркокомуните в Испания - далеч от тук, добър климат, а и все пак в Европа. Не знам как е сега, последните години не съм проверявал.
Основният въпрос е защо родители биха изпратили децата си в Испания или по-далеч, където няма да имат връзка с тях. Отговорът е: от отчаяние. Тежко, ужасно, непреодолимо отчаяние. И страх. Най-ужасния страх - за живота на децата им.
Защото не виждат друг изход, защото няма какво друго да направят. И най-вече защото държавата не си е свършила работата. На няколко нива:

липсва превенция или ако я има, то е на плачевно ниво. Информационните кампании, които съм виждал са потресаващи.

лесна достъпност до нарко-вещества.

падаща долна граница на възрастта, в която за първи път се опитват наркотици.

липса на адекватна грижа за наркозависимите.

липса на последващи сесии и терапии за наркозависими, които искат да се лекуват.

лесна възможност за рецидив.
За всичко това вина носят много институции - МЗ, МОН, МВР, полиция, прокуратура и т.н. Няколкото болници, които приемат наркозависими, са крайно недостатъчни. И са предимно психиатрии. След излизането от там вероятността за рецидив е огромна. Дилърите чакат и веднага атакуват.
На целия този фон на политическа безхаберност, наркокомуните изглеждат като последна възможност да се спаси живота на наркозависимо дете от страна на отчаяните родители. А НПО-тата само помагат там, където не достига държавен капацитет. Защото иначе децата ще умират по градинките, или по апартаментите, или по изоставени сгради и строежи.
Това е.

31-годишния Валери обаче застава срещу собствената си майка и  разказва подробно как е попаднал в комуната на Калушев и на какво е бил подложен в продължение на години. Тъй като бил "проблемно дете", майка му му е предлагала да го запознае с Ивайло Калушев още когато е на около 12 години. Тогава обаче той не проявява интерес. Няколко години по-късно, той се оказва едно от първите деца, заживели в компанията на самопровъзгласилия се гуру. Претекстът при всички е сходен: детето да бъде “спасено” от лоши навици и среда.

Валери казва, че  още през 2022 г. дава подробни сведения за живота си с Иво Калушев, включително за сексуалните взаимоотношения, започнали на 15 години, и за огромните дарения към гуруто и приближените му, като моли за конфиденциалност. Само майката на Валери - София Николова е дарила над 1 милион лева на Калушев. 

„Исках да предпазя себе си, да не достигне информацията до Калушев, което впоследствие се случи. Страхувах се за живота си и за това сигналът да не стигне до майка ми, която беше близка с него“, споделя той. Въпреки това от службите изтича информация. Майка му потвърждава, че Калушев ѝ казал: „Овладей си сина!“. 

Случаят очевидно се движи по няколко линии. Едната е наказателно-правната – има ли престъпления, има ли злоупотреби, има ли престъпна дейност. Това е работа на разследването.

Другата линия е обществената – какво кара родители да поверят децата си на подобни структури. Дали става дума за духовна общност, за неформална наркокомуна или за затворен култ – това са въпроси, на които обществото търси отговори. 

Рабира се има и политическа, но тя е на толкова долнопробно ниво след последното изслушване в Народното събрание, че коментарът е излишен. 

И четвъртата е тази за участието на службите във всичко , което се е случило. Още след първите открити трупове, стана ясно че сигнали за организацията е имало както до ДАНС, така и до други институции. Валери съобщава, че е подал сигналв БОП ощепреди 4 години. Вчера ,по време на изслушването в Народното събрание, началникът на ДАНС Деньо Денев отказа да съобщи дали в комуната е имало агенти на агенцията. Според Ивайло Мирчев поне двама от участниците са били вербувани. В този аспект естествено изниква въпроса за какво е била използвана получената информация и защо от службите не са се намесили навреме , за да предотвратят трагедията. 

Общественото мнение видимо се измества – от първоначалното съчувствие към „алтернативна духовна група“ към все по-често използване на думата „секта“. Но зад сензацията остава по-дълбокият проблем: отчаяни родители, зависими деца и държава, която явно не предлага достатъчно работещи решения.

А може би именно там е големият разговор, който тепърва предстои. Ако не искаме трагедията да се повтори. Защото поредната предизборна кампания ще приключи след два месеца, но наркотиците няма да изчезнат от училищата.