Някъде по дългото презатлантическо телефонно трасе от България до Бразилия май угасна и последната надежда, че нещата в Локо биха могли да се стабилизират. Те не вървят още от миналата година, когато президентът Христо Крушарски плашеше футболистите, че ще им отреже краката и ще ги излежи, ако играят симулативно. Не вървяха и през тази година, когато клубният бос кроеше грандиозни планове да прави от Лаута стадион за Шампионската лига, а в същото време бавеше заплата след заплата. Междувременно двама утвърдени треньори напуснаха - Илиян Илиев и Едуард Ераносян, сега си тръгна и капитанът Мартин
Камбуров. И тримата - след явни конфликти със собственика.

Какво точно са си казали по телефона Мартин и намиращия се в Бразилия Крушарски не е ясно и никога няма да стане ясно. Капитанът твърди, че си тръгва не заради пари, а заради отношение или по-скоро - липсата на адекватно такова. Едва ли има човек, който да не му вярва. Безмислено е да се изпада в крайности относно това кой крив и кой прав. Факт е, че Камбуров е една от иконите на Локомотив и резултатите, постиженията и играта, която продължава да показва на 36 години, говорят предостатъчно. Факт е също така, че Крушарски успя да стабилизира клуба във време, в което на Лаута бяха изпаднали във финансов колапс. Построи и отлична база в Говедарци.

След това някъде нишката се скъса. Започна се едно тупане в гърдите, едни високопарни приказки по медиите. Крушарски май изпусна юздите на каляската и впрягът остана без най-расовия си кон. За което си е виновен само и единствено босът.

В този сблъсък на характери няма как да има победители, има само победени. И президентът на черно-белите е един от тях. Защото не се съобрази с факта, че Локомотив е много повече Камбуров отколкото Крушарски. И че историята я пишат такива като Мартин - президентите остават на заден план, каквито и да са заслугите им. Собственик на клуб не значи покровител. Има неща, които не се купават с пари. Дори да ги притежаваш в изобилие.

Защо Камбуров си тръгна от Локо вижте ТУК