В поредния си коментар относно обществено политическата картина на България Кеворк Кеворкян представя своя подход към разбирането на апартейда. Той разграничава три основни типа, като четвъртият се отнася за изборите, но той е съвсем различна тема.

Според Кеворкян недоволството на премиера заради второкачествените стоки от ЕС е доста закъсняло. Истинският апартейд според Кеворкян е именно фактът, че боклуците, с които се храни народът, са дело на нашите местни производители. И с него е по-важно да се занимае Борисов. 

Не на последно място по важност идват и цените. За третия апартейд се говори като за сравнение на десет хранителни стоки, продавани в България и в ЕС като цяло. Може би цените са най-малкия проблем, ако трябва да направим съотношение с качеството.

Относно 24 май и скандала с Македония, публицистът призовава за по-задълбочено четене на историята. Фактически се оказва, че Путин не е сгрешил в изказванията си.

Ето и целия коментар на Кеворкян, публикуван в неговия личен профил във Фейсбук, без редакторска намеса:

Бъчварова изглежда се е разшетала.

Като началник на кабинета на Бойко тя със сигурност се чувства далеч по-добре, отколкото като министър на вътрешните работи.

От това й приключение едва ли ще остане някакъв спомен.

Като изключим една срамна следа: лисичата й усмивка, когато пред очите й - и пред телевизионните камери – някакъв нагласен храбрец се опита да нокаутира Волен Сидеров пред НАТФИЗ.

Бъчварова беше видимо щастлива, както и придружаващата я дама - бившата преводачка на американския посланик Уорлик.

***

Сега Бъчварова пак е запретнала ръкави – да осигурява публичната продукция на Бойко.

Колко удачна е тя обаче?

Оплакването му от „апартейда“ – така цветисто нарече той играта с второкачествени стоки, с които ни залива ЕС – е доста закъсняло.

И не е нещо ново: цялата практика на ЕС към нас е като към нещо второкачествено.

***

По-важното е, защо Бойко не се занимава с другия „апартейд“: с боклуците, с които нашите местни производители хранят народа.

Шоколадите „В/илка“ може и да са по-некачествени, когато са предназначени за българските потребители.

Но не те са храната, без която не могат да съществуват въпросните „балами“ – От Бисер до Хитрино.

Обаче всички те са жертва на близо 40 хиляди тона палмово масло и сухо мляко годишно, с които наши тарикати фалшифицират различните марки сирене и кашкавал.

Ето - това е истинският апартейд.

***

Това е трябвало да подскаже на шефа си Бъчварова.

Но не го е направила.

Е, да, тукашните полит-бизнесмени трябва да се пазят – за да ни са под ръка по време на избори.

Изборният „апартейд“ обаче е друга тема.

***

И още един „апартейд“ – за който съветниците на Бойко не искат да го безпокоят.

Но той може да ги изпрати до Германия с една специална мисия:

да сравнят цените на десет хранителни стоки, продавани тук – и там.

Тук – за местните аборигени, и там – за европейците.

За този „апартейд“ Бойко няма как да научи от телевизиите.

Те няма да проронят и дума, каквото и да си позволяват у нас чуждестранните хранителни вериги - дори да продават човешко месо с изтекъл срок.

Честността на телевизиите е в отпуск, когато става дума за големите им рекламодатели.

***

Пак някой от съветниците на Бойко, който не е особено схватлив, го беше посъветвал да извика руския посланик и да го ограмотява – само защото Путин е казал нещо на македонския президент.

На този умник Бойко направо трябва да му отреже главата – зелена е.

Може и да е развалил отношенията си с Божидар Димитров - който щеше да му обясни, че няма никакъв гаф от страна на Путин.

Просто е - Историята трябва да се чете спокойно.

***

А и темата не е от онези, в които Бойко би се чувствал уютно – и той обичайно успешно избягва подобни капани.

Инстинкта му е безподобен в това отношение – но в случая му е изневерил.

А пък съветниците му като нищо могат и да му внушат, че е третият брат на Кирил и Методий.

***

Путин не греши фактически – обективните историци вече признаха това.

Нашите малчовци обаче използват репликата му, за да се изпъчат.

Те не могат да разберат едно просто изречение.

Един Господ знае, как се справят с по-сложните послания, които обичайно са само намекнати.

Вероятно – никак.

Хайде, с Тръмп ще им е по-лесно: когато не го разбират, той пуска в действие лактите си.

Нашите са свикнали да ги ръгат с лакти.

***

Руският посланик беше видимо развеселен след срещата си с Бойко.

По телевизията излъчиха само една негова реплика: как на 24 май и ние, и руснаците празнуваме един и същи празник.

По-късно обаче бил подгонен от Боби Ваклинов /“Господари на ефира“/ - доста хора, вероятно с основание, бяха озадачени от непомерната му агресивност.

Но пък той е специалист - медиевист и може да си го позволи.

***

Само дето не се осмелиха по-рано да дадат миризливеца на американския посланик Уорлик – а той беше истински веселяк.

Може и да са го правили от стиснатост – понеже на него трябваше да връчват „Скункс“ поне веднъж месечно.

***

Например:

Когато тайно откара Плевнелиев като чувал с картофи в Афганистан.

Или когато беше наречен от Румен Петков “боклук, лъжец, треторазряден актьор и наркоман”, а той позорно си замълча.

Или когато каза, че правосъдието ни било различно за бедни и богати, но сетне се поправи, че бил зле разбран - бил чувал, че българските катаджии връщат ресто, ако им дадеш рушвет от 50 лева.

Или когато се веселеше с актриси и певици в скандални заведения на нощна София.

Или когато български министър /от правителството на Бойко/ директно му заши истински шамар с думите: “Моят приятел, посланикът Уорлик, вече шест месеца не може да разбере какво точно се случва с шистовия газ и защо трябва да се спазват българските закони. Защото, когато се дава право за проучване и добив, се провежда конкурс.”

Или когато, или когато, или когато…

***

Колко скункса станаха дотук?

***