В подножието на Сахат тепе, на ул. „Тодор Каблешков”  две къщи – близнаци привличат погледа на минувачите.  Едната – прекрасно реставрирана, осветена, с елегантен двор скрит зад ажурната ограда. Другата като нейна по- бедна сестра – рушаща се, с олющена фасада, обвита в кабели и жици, с климатици на фасадата.  Тези две къщи, които са и паметници на културата, са нагледен пример за отношението към културното наследство на града.

 

Запазването и реставрацията на архитектурните ни паметници играят ключова роля в културния пейзаж на градовете. Старите сгради пазят историята и допринасят за повече уважение към тези, живели в различно време и общество. Архитектурните паметници изграждат гордост към нашето минало и наследство, създават дух и чар в кварталите, в които се намират. Също така точно тези стари сгради привличат туристи и тяхното опазване е ключово за развитието и просперитета на местната икономика и туризъм. 

В серия от интервюта TrafficNews  търси мнението на градската администрация, архитекти и собственици на сгради – паметници, за да разберем имат ли шанс за живот красивите къщи, преживели няколко войни. След  доста песимистичен разговор с главния архитект на града,  търсим мнението на пловдивски предприемач, успял да мине през иглените уши на бюрокрацията и да върне блясъка на една красива сграда, строена в началото на века. Цветан Пулев и Илиян Филипов  превърнаха къщата, строена от офицера Иван Донков в хотел – шедьовър. 

 Сега са на финалната права при реставрацията на  бившата тютюнева фабрика на Мирдас и Ставридис , която дава заявка да се превърне в  един от най- елегантните хотели под тепетата.   Изоставената фабрика „Орел” след реституцията се бе превърнала в свърталище на скитници и наркомани и не без причина бе наричана Къщата на ужасите.  Сложните процедури бяха отказали новите й собственици и в продължение на 30 години тя пустееше и се рушеше.  

 

 

  Реставрациите  на двата обекта са забележителни и затова опитваме да погледем към проблема със старите сгради, пред очите на предприемача.

 - Г-н Пулев, как се решихте да влезете в „Храма на обречените”?

- Всъщност се занимавам с  възстановяване на стари сгради повече от 20 години. Имам такъв бизнес и в Англия. Старата архитектура ме привлича.  Старите пловдивски къщи имат един особен дух. Те носят естетиката на цяла една епоха и ние сме длъжни да ги пазим.  Затова  решихме да възстановим  тези сгради.  Но се оказа, че в България е два пъти по-трудно от колкото в Европа  да реставрираш един обект. Минаваш през много трудности. Това което направих тук за две години, в Англия щеше да ми отнеме не повече от 8 месеца. Процедурата е изключително бавна. В Министерството на културата нещата зациклят.

- Колко време ви отне да се сдобиете с необходимите документи?

- Малкият хотел „Орфеус” на ул. „Тодор Каблешков” мина по старата процедура и успяхме много бързо. Получих одобрение само за 2 месеца. Въпреки, че се касае за индивидуален паметник на културата. Другите обекти, които в момента реставрираме са част от групов паметник и там нещата се движат по новата процедура изключително бавно. Въпреки, че това което правим отговоря на най- високите стандарти. Изключително тромава процедура, но и аз не знам защо. Представете си, че сте купили сградата с кредит и имате инвестиционни намерения. И чакате цяла година, а имате срокове за спазване. Хотел „Орел” е голям обект, там се спазват срокове, имаме контракти с различни доставчици на материали и всяко забавяне води до друго забавяне на по веригата и естествено – до неустойки. 

-  Бавната процедура ли е единствената пречка, която стои пред хората, решили да възстановят паметник на културата?

-  Друг сериозен проблем е липсата на специални материали и строители , които се занимават с реставрация. Ние вкарахме хора от Турция, които се занимават с реставрация на стари сгради, джамии и пр. Те правят орнаментиката на къщите по начина , по който са работили старите майстори – с изтегляне, със шаблони, специални мазилки. Материалите, с които правим реставрацията на фасадите,  ги внасяме от Австрия. Те са на варова основа, дишащи, но имат и изолационни свойства. „Баумит” ни помогнаха много, през тях поръчвахме материалите. Иначе ако използваме изолациите, които се продават тук, ние просто ще унищожим паметника. 

Тази къща, която възстановихме е възстановена до най-малкия детайл. Използвахме стари снимки и визии от къщата близнак. Дограмата е от дърво и е копие на старите прозорци, направени преди 100 години. Иначе е със стъклопакет, за да може да изолира. За първочалания проект ни помогна много и арх. Бакалова, която е изключителен експерт в темата с паметниците.

- Колко струва възстановяването на една такава сграда?

- Ако стандартната фасада с изолация и мазилка излиза около 40 лв/кв. , то тук цената стига до 350 лева. В зависимост от фасада и дали има много орнаменти.

- Т.е освен търпение, трябва да разполагаш и с много средства.

-  Да, така е. Тук вече идва ролята на държавата. Тя може да се намеси поне за фасадите и покривите. Пловдив е градът с най-много стари сгради в България  и за съжаление сигурно водим и печалната класация по брой на съборени сгради .  Голяма част от тези сгради са частна собственост и в тях живеят по няколко семейства или има по 10-15 собственици, които посмъртно не могат да се разберат. Други пък нямат финансова възможност. 

- Партерите на сградите по Главната се отдават под наем за сериозни суми, но въпреки това фасадите над тях са в отчайващо състояние.  Съмнявам се, че тези собственици могат да се извинят с липса на средства.  

- Къщите по Главната са градени  от пловдивски търговци, фабриканти, адвокати, лекари, военни, общественици. След това са били национализирани. Сега собственици са бивши наематели и наследниците им,  настанени там от партията. Истинските наследници ги няма. Или са в чужбина. Вероятно и затова е такова отношението към сградите.  Тук е много важна ролята на общината. Трябва да има нещо като справочник, ако искат да го нарекат пътеводител, който да бъде раздаден на всички собственици и те да знаят стъпките, по които трябва да минат и какви са вариантите.  Също така трябва да има курсове и семинари за реставратори. Всичко трябва да се случва по определен ред, за да не се правят грозни неща. Важно е да се каже какви са подходящите материали за реставрация, които са архитектите, които имат лиценз да изработват подобни проекти. Защото в момента можем да видим изключително нелицеприятни намеси от сорта на еталбонд или фаянсови плочки по фасадите, бяла ПВЦ дограма по прозорците, изолации. Да не говорим за климатиците, които висят по фасадите и кълбетата от кабели. Фирмите, които извършват реставрации , трябва да имат сертификат за реставрационни дейности. Фирмата ни има такъв и съм готов да помогна на всеки безвъзмездно, за да избегне трудностите, през които ние преминахме.

- Трябва ли да има по –сериозни санкции срещу собствениците, които не се грижат за собствеността си?

- Да, задължително . Ако собственикът не иска да си направи фасада- прави я общината и след това води дело за парите.

-Да, но самият главен архитект в интервю за Traffic News обясни, че тази процедура , която  съществува в закона, на практика е неприложима.

- В такъв случай трябва да се черпи опит от други държави, които вече са извървяли този път. Например Португалия. Там държавата използва европейски фондове, за да реставрира старите сгради, като се ангажира с възстановяване на фасада, покрив и дограма. От там нататък собствениците се оправят. Има държави, в които ако не поддържаш собствеността си, следва конфискация и отиваш на публична продан. В Англия е така. Не може да чакаме всичко да се разпадне и едва тогава да се сетим, че живеем върху съкровище. В много от къщите живеят по един – двама възрастни хора. Те нямат никакъв финансов ресурс да поддържат тези сгради. И в същото време не желаят да продават. И сградите се рушат.  Аз мисля, че освен че са частна собственост, тези сгради са богатство и за града.  В крайна сметка ако не може един собственик да се грижи за собствеността си, той може да бъде възмезден и след това сградата да се продаде на търг.  

Да не забравяме, че в много от къщите има общинска собственост. И в края на краищата след като общината не се грижи за своята собственост, как да очакваме самите хора да го правят.  Има страхотни сгради. Сърцето ми се къса като се разхождам по улиците под Сахат тепе. За мен това е престъпление! Все едно да имаш шедьовър на велик художник и да го оставиш на терасата.  

- Как гледате на идеята за данък „културно наследство”?

- Аз лично бих го подкрепил с две ръце. При съответния контрол за изразходване на натрупаната сума. Но не знам как би реагирало обществото. Ето, след масовата реставрация в Португалия, туристическият бранш отчете сериозен ръст на туристическите услуги. Голяма част от парите от туризма отиват при гражданите. Всеки град е като жив организъм. За да фунционира всичко в него трябва да работи в синхрон.

- Трудностите, които срещате, могат ли да ви откажат да инвестирате в България?

- Моля се само да променят сроковете в Министерството на културата и нещата ще тръгнат. На местно ниво не срещаме някакви съществени пречки. Разбира се, бих се радвал при положение, че ние правим огромни инвестиции, общината също да се грижи за облагородяване на съответния район. Например да оправи улиците и тротоарите или да прогони графитърите от тепетата.  Аз лично съм запалил много мои приятели да инвестират в такива къщи. Но всеки от тях се сблъсква челно с бетонната стена в министерството и губят пари и интерес. Нормално ли е да чакаш година и половина да дойде комисия, за да ти приеме фасадата?!

Последните 2-3 години хората започнаха да оценяват старите къщи.  Преди всеки гледаше да си вземе жилище в нова кооперация или да строи къща в Марково.  Напоследък хора със средства започнаха да търсят такива къщи и цените им се вдигнаха.  Ще ви дам обаче пример с мой колега, който реставрира къщи в Германия.  Преди няколко дни започнал ремонт на нов обект и на място веднага пристигнал кмета на града, за да го пита дали има нужда от някаква административна помощ. Това показва отношението на властите към  градското наследство. Тук, в Пловдив трябва да има отделно звено , което да се занимава с паметниците на културата, а не за всяко нещо да се тича до София.