"Харвард” е новата мода в българската политика. Кирил Петков и Асен Василев, които са възпитаници на престижния университет в САЩ,  изненадващо се превърнаха в първа политическа сила, а съставянето на редовно правителство е в техните ръце.

Въпреки  поканите за рандеву , което изпратиха от ПП, а другите т.нар. партии на протестите приеха на драго сърце, нещата не са толкова лесни, колкото изглеждат.

За „Харвард” казват, че истината съжителства с трите лъжи. Това не е част от философски трактат, а се дължи на символите на университета. Неговото лого е „ Veritas”, което значи „Истината”, а до него е статуята на Джон Харвард. Именно за нея се казва, че е символът на трите лъжи. Причината – той не е основател, а дарител на университета, първото име на учебното заведение не е „Харвард”, а изобразеният на статуята е студент, а не самият Джон Харвард.

По-малко от 24 часа след края на изборния ден у нас вече се знае една истина и три лъжи, които изричат сочените за ядро на новото правителство на промяната.

Истината

Макар все още да не се обявени официалните резултати от изборите, както и разпределението на мандатите, е ясно, че математически може да има „правителство на промяната”, както го нарече фаворитът за премиер Кирил Петков.

По предварителни данни „Продължаваме Промяната” ще имат около 66 депутата, БСП – 27 депутата, ИТН – 25 депутата и „Демократична България” – 15 места в парламента. Общо това прави около 133 депутата, което е достатъчно за излъчване на правителство със стабилна парламентарна подкрепа.  Дотук обаче свършва цялата истина, защото в политиката рядко 1+1 прави 2, а 2 никога не е 1+1.

Трите лъжи

  1. Най-важното е да се състави правителство, което да изведе България от кризите и тежката зима

„Продължаваме промяната” в момента са във възторг от успеха, който постигнаха. Те са усмихнати и щастливи, че надскочиха всички предварителни прогнози и са първа политическа сила. Там се е настанил оптимизъм, че могат да поемат управлението на страната. Той обаче може бързо да се изпари, предвид състоянието на другите три парламентарни групи.

Първите оставки вече са  факт, след като Христо Иванов и Атанас Атанасов поеха отговорност за кошмарните резултати на „Демократична България”. Само преди два месеца хората във въпросната формация се готвиха да бъдат първа политическа сила и те да редят съдбините на България. Високомерието им обаче свали тежестта в парламента наполовина и от 34 народни представители те ще имат 15.  Напрежението между структурите в трите партии в „Демократична България” бе на предела да ескалира и преди вота, а след него вероятно то ще добива все по-големи размери. В този смисъл ДБ влизат в едни преговори за съставяне на правителство, от които ще зависи съществуването на формацията.  Така двамата съпредседатели в оставката не може просто да отидат да се прегърнат с Кирил и Асен и да направят първата крачка към кабинет. Иванов и Атанасов трябва да покажат в тези преговори, че има смисъл от тяхното политическо битие и въобще от съществуването на проекта им.  Неведнъж в действията на ДБ партийното поведение винаги е надделявало над държавното, като вероятно и този път ще е така.

Не по-различна е ситуацията при „Има такъв народ” . Тримата сценаристи трябва да свалят маската на високомерието и да покажат своят „смирена” страна. От действията им  в преговорите ще се покаже дали въобще има бъдеще подобен политически проект. Ако неговите съмишленици влязат тихо и смирено в едно правителство на „промяната”, то е ясно, че това ще бъде последния им валс с балкански ритми в българската политика.

Още по-тежко е положението на Корнелия Нинова, чиято оставка започна да се иска от всеки втори член на БСП. Допреди два дни тя се готвеше да бъде втора политическа сила със стабилно парламентарно представителство, надявайки се да обере вот от Румен Радев. Провалът на социалистите отново е огромен,  а ще трябва истинско чудо, за да може БСП да се изправи на крака с този лидер.

Така съставянето на правителство е най-важно за всички пред камерите, но в действителност политическото оцеляване вероятно ще бъде изкарано на преден план.

  1. Нямаме съществени различия в политиките и нещата, които искаме да постигнем

На хартия всички имат едни и същи цели, но дяволът е в детайлите. Ако се погледне детайлно в програмите на париите, ще се видят сериозни различия в предложенията за данъчните ставки и облекчения, социална политика, здравеопазване и дори външна политика.  Така при съставянето на правителство партиите трябва да седнат и да намерят пресечни точки за политики, но това означава, някои от партиите да загърбят своите програми, за сметка на други. Навързано с политическото оцеляване на партийните лидери, а и цели формации – това изглежда изключително трудно.

Със сигурност ИТН ще настояват и за въпросите от референдума, а БСП и ДБ се обявиха против тях. Самите ПП също не са особени привърженици на мажоритарния вот и намаляването на депутатите.

Нещо повече драматичният момент ще дойде, когато „Демократична България” и БСП трябва да седнат заедно до Кирил Петков и Асен Василев, без да се нахвърлят едни на други. Тогава общите им врагове ГЕРБ и ДПС няма да са фокусът, който да ги обедини.

  1. Не е най-важното министерските постове

Митовете, че парламентарна партия е готова на подкрепа на кабинет, без да участва в изпълнителна власт бяха развенчани в 46-ото Народно събрание. Преговорите този път ще бъдат за коалиция, в която министерските места ще бъдат разпределени по формула, за която четирите партии трябва да направят.

„Продължаваме промяната” заявиха, че имат кандидати за всеки един министерски пост, а вероятно това изказване не се е харесало особено на другите „потенциални” партньори.  Ако Кирил Петков и Асен Василев имат неблагоразумието да обявят част от кандидати си по време на преговорите, историята с кандидатите на ИТН ще се повтори, а разделителните червени линии, които уж ги няма, ще започнат все по-явно да се показват.

Така истината и трите лъжи трябва по някакъв начин да сформират правителство – то да е работещо, угодно за всички политически лидери, добре за партиите им и изгодно за ПП, БСП, ИТН и ДБ. Твърде възможно е още в началото на преговорите да се стигне до пълен колапс на намерението за правителство на промяната.

Тогава твърдението на Кирил Петков – „в никакъв случай нови избори”, ще добие интересна развръзка.  Защото без т.нар. партии на протеста  ПП ще имат една опция за съставянето на правителство.   Тя е в лицето на ГЕРБ, една партия, с един лидер, с които вероятно ще се намерят доста по-лесно и по-бързо пресечни точки.