Ислямизацията на ромите и опитите да бъдат приобщавани към мюсюлманството се случват с най-бързи темпове в махалите в Пазарджик, Пловдив, Асеновград, Хасково и Бургас. Емисари проповядват в гетата радикален ислям, който няма нищо общо с традиционния в областите Разград, Шумен, Кърджали, Търговище и Смолян.
Освен тази ос, която минава по Тракийската долина, има опити и за ислямизиране на ромите в Северозападна България, където традиционният ислям е по-слабо застъпен. Ислямизацията на ромите в България като заплаха за териториалната цялост е тенденция, а не реалност, показва проучване пише "24 часа".
Този факт е отбелязан в доклад на Държавната агенция "Разузнаване" за първото полугодие на 2017 г. Освен обръщането на гетата към мюсюлманството от ДАР следят и процеса с покупката на имоти от руснаци по Черноморието.
Строеж на джамии, откриване на религиозни центрове и промяна в навиците на ромите показват къде са проблемните точки. Бедността е сред основните предпоставки за приемането на исляма в гетата, където населението се увеличава постоянно обратно на общата тенденция на демографски срив у нас.
Освен това изследване на "Алфа Рисърч" от март ясно показва, че най-бедните от гетата са силно религиозни. Тенденцията е все повече от младите роми да приемат исляма, а Турция оказва най-голямо влияние върху тях.
Меката на ромския ислямизъм е кв. "Изток" в Пазарджик. За последните 15 години мюсюлманите там са над 15 000 при няколкостотин в началото на XXI век. Лидерът на ислямистите в ромското гето е Ахмед Муса, който е подсъдим за проповядване на антидемократична идеология.
Поклонникът на "Ислямска държава" е ром с майка християнка. Като малък страдал от шизофрения, но се излекувал с помощта на Аллах, както твърди той пред магистратите. Делото срещу него и още 12 имами беше върнато наскоро от ВКС в Пловдивския апелативен съд и все още продължава, докато лидерът е в ареста.
Операцията срещу Ахмед Муса беше проведена през 2014 г. от ДАНС, МВР и прокуратурата. Под негово влияние в кв. "Изток" ислямистите са се увеличили в пъти и първо там ромките тръгнаха с бурки. Муса проповядва в частна джамия в квартала, от която официалното мюсюлманско вероизповедание се разграничи.
Година по-късно службите отново атакуваха "Изток" по разследване за радикален ислям. То започва от клип във Facebook, в който деца симулират обезглавяване. Арестувани са 14 души.
Освен Муса това са радикализирани роми от пловдивското гето "Столипиново", както и от Асеновград, където наскоро имаше етническо напрежение.
В Пловдив Ахмед Муса проповядвал в молитвени домове, а не в джамии. Имал приближени, които го замествали, когато отсъства.
Освен дейността на Муса в "Столипиново" с проповеди, възхваляващи "Ислямска държава", в квартала се строи и джамия за нуждите на вярващите, която обаче няма връзка с него. Преди 2 седмици обаче строежът е спрян от общината, защото е незаконен. Собственик на имота е “Мюсюлманско сунитско ханефитско изповедание” на бившия главен мюфтия Недим Генджев. Теренът е предвиден за молитвен дом, а не за джамия.
Според националния регистър на храмовете в България в Пловдив официално и постоянно действат 3 месджида - малки мюсюлмански храмове, подобни на параклисите в православието. Чрез тях официалното мюсюлманско изповедание има за цел да противодейства на радикалните течения, които проникват в квартала. В “Столипиново” и Шекер махала също все повече роми приемат исляма, въпреки че тези гета са далеч от „постиженията“ на “Изток” в Пазарджик.
Следващата точка по оста на ислямизиращите се роми е Асеновград. В края на юни група роми пребиха с камъни млади спортисти, което доведе до протести в града. Един от арестуваните се оказа стар сподвижник на Ахмед Муса, който също е посещавал кв. “Лозница” в Асеновград за проповеди.
За нуждите на мюсюлманите в ромското гето в Асеновград се строи и нова голяма джамия, която още няма акт 16. Градежът ѝ започва преди 10 г.
Операции на ДАНС за противодействие срещу радикалния ислям са провеждани и в ромските махали на Хасково и Харманли.
В ромските махали са най-бедни и най-радикални. Ислямът е единствената вярна религия според 62% от мюсюлманите в гетата и тези, които са с основно образование или нямат такова. Това е един от изводите на представително проучване на "Алфа Рисърч", публикувано през март.
Сред всички мюсюлмани одобрението към Турция нараства от 60% през 2011 г. до 68% през 2016 г.
Мюсюлманското население е с най-ниския социален статус според проучването. 63% от анкетираните декларират средномесечен доход на човек от домакинството под 250 лв., а на 74% от мюсюлманите в гетата доходът е под 100 лв.
Най-високо е нивото на религиозност сред мюсюлманите в гетата. 99% от тях са заявили, че религията е важна в техния живот. 100% са религиозни, от които 46% - дълбоко религиозни. При най-младите (18-30 г.) е нараснал делът на тези, които отдават много голямо значение на религията в своя живот (50% през 2016 г.).
55 на сто от всички мюсюлмани са против носенето на забрадки в училище, 30% нямат мнение и едва 15% го поддържат. 54 на сто не одобряват жените да ходят навън с покрити лица (бурка, никаб), 24% не могат да преценят и 21% одобряват.
43% изказват предпочитание религиозните дейци да получават образованието си в български духовни учебни заведения, като за петгодишния период има спад с 13 пункта. В същото време се е увеличил с 5 пункта - на 12% - делът на тези, които смятат, че това трябва да става в Турция. 6 на сто предпочитат за духовно образование Саудитска Арабия.
Приятел на Ценко Чоков с минаре до дома си в Галиче. Местният ромски тартор от Галиче Мехти Касъмов вдигна джамия до дома си в ромската махала през 2000 г. и оттогава ромите редовно я посещават. Религиозният храм обаче е със статут “частен”, защото го няма в списъка на регистрираните храмове.
Синът на Мехти Касъмов - Касъм, е подсъдим заедно с кмета на селото Ценко Чоков за рекет, палежи и заплахи за убийство. Мехти е бизнесмен, дългогодишен приятел на Чоков. Осъден е за източване на Държавния резерв и сега е в затвора. Приема исляма през 2000 г. Тогава се казва Момчил Димитров, но сменя и името си. След като джамията му е завършена, там деца от ромската махала изучават ислям, а младите посещават петъчна молитва. В селото няма ходжа, но за молитвите идва имам от Плевен.