Спомням си, че като дете, непрекъснато ми казваха, че "книгата е прозорец към света". Не разбирах какво ми говорят. Предпочитах да играя навън с децата, а вечер баба винаги ми четеше. Славейков, Йовков, Елин Пелин, Вазов, Ботев… помня ги от малка.

Помня и Братя Грим, Ран Босилек, Ангел Каралийчев и още десетки писатели, с чиито книги ме приспиваше баба. Вероятно това зароди и любовта ми към книгите. С годините започнах сама да избирам какво да чета. Някои произведения са ме разтърсвали, други – оставяли безразлична, но винаги съм намирала по нещо, което да отнеса към и със себе си.

Днес, когато голяма част от романите са екранизирани, е доста по-лесно да ги изгледаме за час и половина, отколкото да отделяме дни наред, за да ги прочетем. Но не отнема ли това възможността сами да изградим представата си за образите, атмосферата, за времето, в което се развива действието и т.н.? Вероятно са правени стотици изследвания за ползите от четенето, но всеки един влюбен в книгите много добре е осъзнал какво му дават редовете, на които е посветил свободното си време.

И все пак, едно от основните неща, които дават книгите, е обогатяването на нашия светоглед. Произведението, което държим в ръцете си, може да ни вдъхнови, може да промени представите ни за живота, да ни накара силно да мечтаем и фантазираме. И всичко това благодарение на малки черни букви, грижливо и с много любов, подредени в сюжет.

Разбира се, четенето увеличава нашия речников запас и прави общуването доста по-пълноценно, приятно и определено прави впечатление.

Със сигурност четенето изгражда и способност човек да се концентрира, да потъне в изцяло в историята, която държи в ръцете си, а това от своя страна ни помага да се откъснем от ежедневните си проблеми и да ни отнесе в един друг свят.

Едва ли е необходимо да коментираме богатата обща култура, която дава книгата. Вероятно всеки от вас е имал и несполучлив избор на четиво. Отваря, зачита и осъзнава, че това не е неговата книга. Но така както човек не може да бъде само щастлив, а научава по нещо и от несполуките си, така е и с литературата.

Може би за мнозина книгата е твърде скъпо удоволствие, но имат ли цена мечтите, фантазията, богатството на езика и културата? Да не забравяме, че макар в доста градове и села библиотеките да не са в много добро състояние, все пак съществуват.

Сигурна съм, че отношението към книгата се възпитава. Нека дадем тази култура на децата си. В една от последните книги, които много силно ми въздействаха и ме промениха, имаше следната изповед: "Жена ми даде криле на децата ни, аз ги научих да летят".

Дайте криле на децата си чрез книгите! Нека полетят с мечти и познания!