Ако Доналд Тръмп изпълни заплахата си да унищожи електроцентралите на Иран, нацията ще се изправи пред "хуманитарна катастрофа“ с чудовищни ​​размери, като милиони ще се борят да си набавят храна, предупреждават експерти, пише Dnes.bg. 

Не само това, но ако Вашингтон атакува основната инфраструктура на Ислямската република, Западът може да очаква ужасяваща вълна от терористични атаки и светът ще бъде потопен във финансов Армагедон.

Техеран има краен срок от 20:00 ч. източно време, за да отвори отново Ормузкия проток, преди Тръмп да извърши ужасяващата атака.

На снощната пресконференция американският лидер обяви, че ще бомбардира страната, ако не бъде постигната сделка, заявявайки: "Цялата страна може да бъде унищожена за една нощ и тази нощ може да е утре вечер. Надявам се, че не се налага да го правя“.

"Всеки мост в Иран ще бъде унищожен до утре вечер. Всяка електроцентрала ще бъде фалирала, ще гори, ще експлодира и никога повече няма да бъде използвана – имам предвид пълно разрушаване“, каза Тръмп в луда пресконференция.

Чък Шумер, лидерът на демократите в Сената, заяви в публикация в социалните мрежи на 5 април, че Тръмп "бучи като луд и заплашва с възможни военни престъпления“.

Това е така, защото унищожаването на електроцентралите би засегнало всичко в страната - от течащата вода до спешните отделения в болниците, превръщайки живота на 90 милиона цивилни в безкраен кошмар.

Мрежите за производство и дистрибуция на храни биха се сринали, което би довело до глад и широко разпространен недостиг на храна, а помпените станции за вода биха спрели да функционират, предизвиквайки широко разпространение на предотвратими болести.

Масовата безработица би се увеличила, тъй като предприятията са принудени да затворят, а цивилните граждани биха били откъснати от електричество - което би задълбочило изолацията им от останалия свят след месеци прекъсване на интернет връзката.

"Ударите по електроцентрали и инсталации за обезсоляване, например, може да са свързани с някакво правдоподобно военно предимство, но това е много труден тест за изпълнение и детайлите са важни“, каза пред Bloomberg Дейвид Дж. Шефер, бивш посланик на САЩ по военни престъпления.

"Заповядването на унищожаване на гражданската инфраструктура на дадена страна от каменната ера би противоречило на теста за пропорционалност във военното право и международното хуманитарно право", се казва още в анализа.

Последици за целия свят

Според военни анализатори последиците от американска атака биха били катастрофални не само за региона, но и за целия свят, което ще засили жаждата за отмъщение на режима.

"С капацитета за балистични ракети и дронове, които остават, Иран ще предприеме атаки срещу колкото се може повече близкоизточни нефтени и газови инфраструктури и инсталации за обезсоляване на вода“, каза Филип Инграм, бивш полковник от британското военно разузнаване, добавяйки, че ударите по кораби, преминаващи през Ормузкия проток, само ще продължат.

Перспективата за глобална рецесия не би била просто далечен страх, а би се превърнала в сурова реалност, а Великобритания – в капан в криза с разходите за живот – би била основна мишена за насилствените действия на огромната мрежа от подземни спящи клетки на Техеран.

"Трябва да помним, че през последните шест седмици видяхме лица, свързани с иранското разузнаване – или вербувани от иранското разузнаване – да бъдат арестувани по улиците на Лондон“, каза Инграм.

Това се случва, след като 40-годишният Нематола Шахсавани и 22-годишният Алиреза Фарасати бяха арестувани през март след разследване за предполагаемо разузнаване на еврейски цели от името на ислямския режим.

Докато войната между САЩ и Израел срещу Иран продължава и хаосът в световната икономика се задълбочава, сър Киър Стармър все още се опитва да държи Великобритания извън конфликта, като подчертава, че "това не е нашата война“.

Но подобни риторични жестове са безполезни, казва Инграм, защото "ние сме цапани със същата четка като американците“.

"Всъщност, ние сме мразени повече от американците. Насочването към британските интереси в целия регион, навън в Средиземно море, като Кипър, и след това нагоре в самата Великобритания, е напълно възможно, ако не и много вероятно.

"Защото иранците всъщност мразят британците, а големи части от иранския режим мразят британците малко повече, отколкото мразят американците, но ние сме хвърлени в същата категория като тях", споделя Инграм.

Ако Вашингтон изпълни заплахата си да удари страната, държави от НАТО, като Великобритания, ще бъдат тласнати още по-навътре в обсега на режима - и перспективата британска земя да бъде цел на иранска ракета не е изключена.

"Те имат потенциала да се насочат към Диего Гарсия, определено имат потенциала да се насочат към британските суверенни територии в Кипър и теоретично имат потенциала да се насочат към Обединеното кралство с балистични ракети“, каза Инграм.

По-рано във войната, след като Техеран атакува британско-американската база на Диего Гарсия - най-големият и най-южен член на архипелага Чагос - израелските военни заявиха, че европейските столици също са изложени на риск.

"Израелската армия разкри, че иранският режим има намерения да разработи ракети с обхват от 4000 км, които представляват опасност за десетки страни в Европа, Азия и Африка.

"Иранският режим отрече това. Ние го казваме: Иранският терористичен режим представлява глобална заплаха. Сега, с ракети, които могат да достигнат Лондон, Париж или Берлин.“

"Защо обаче биха искали да използват балистични ракети, когато могат да използват терористични тактики също толкова ефективно?“, възрази Инграм и добави: "Следователно, най-голямото ми безпокойство във Великобритания би било увеличаването на терористичните тактики".

Нападенията върху мрежата от електроцентрали на Иран може дори да не са ефективен механизъм за принуждаване на страната да отвори отново Ормузкия проток, жизненоважният воден път, през който преминава една пета от дневните доставки на петрол и втечнен природен газ (ВПГ) в света.

Фактическото му затваряне от началото на войната доведе до рязко покачване на цената на суровия петрол, предизвиквайки най-тежката петролна криза в историята. Цените отвориха нагоре в понеделник, като West Texas Intermediate – американският бенчмарк – се повиши с 1,86% до над 112 долара за барел, а Brent се покачи над 110 долара.

"Не мисля, че унищожаването на иранските електроцентрали ще отвори Ормузкия проток, иранският режим знае, че това е ахилесовата пета на Тръмп“, каза бившият командир на британската армия Хамиш де Бретън-Гордън пред Daily Mail.

"Той може да го отвори само с огромна военна сила. Ако Иран отвърне на удара и атакува инсталации за обезсоляване и електроцентрали, както се казва, това може или да обърне държавите от Персийския залив срещу САЩ, или да предизвика много по-широка война. Тръмп в крайна сметка трябва да осъзнае, че не може да се третира конфликтът като някаква сделка с недвижими имоти“, заключи той.

Всъщност, ако Тръмп изпълни заплахите си за масови бомбардировки, "всичко, което ще направи, е да накара иранците да удвоят усилията си“, каза Инграм, карайки ги да "търсят механизми за създаване на по-трайно затваряне на Ормузкия проток, като го минират и атакуват корабоплаването“.

Ако прекъсването на глобалните енергийни потоци продължи или се влоши, "това ще означава, че глобалната рецесия е почти сигурна“, предупреди Инграм.

"Ще имаме увеличени транспортни разходи... Дните на евтини стоки, идващи от Китай в Европа, са преброени в момента, ако това продължи. И разбира се, въздействието не е само върху петрола и газа, но и върху други неща като нитрати за торове и хелий за медицински изделия", споделя екс командира на британската армия.

"Портата на сълзите"

За да влоши нещата, Техеран може да се осмели да привлече хусите, за да посеят още хаос за световната икономика, като отрежат пролива Баб ал-Мандеб. Известен като "Портата на сълзите“ на арабски, проливът е един от най-натоварените корабни пътища в света, превозвайки 12% от световните доставки на петрол.

Корабите преминават през прохода, за да стигнат до Червено море и в крайна сметка до Суецкия канал от Индийския океан.

През последните седмици подкрепяната от Иран шиитска ислямистка бойна групировка заплаши да блокира 20-километровия проход, разположен югозападно от Йемен. Това ще ескалира глобалните финансови проблеми и вероятно ще повиши цените на петрола до 150 долара за барел.

Водна криза

Водната криза в Техеран беше основен подбудител на общонационалните протести, които избухнаха през декември 2025 г., година, когато водните резерви на страната бяха с 95% под установените прагови граници поради суша, остаряла инфраструктура и лошо управление.

Ако Вашингтон нанесе удар по енергийната инфраструктура на режима, ежедневието в страната бързо ще се трансформира от лошо в негодно за живеене.

"Способността на Иран да генерира достатъчно енергия вече беше отслабена преди 28 февруари. Централното правителство се затрудняваше да финансира държавните енергийни предприятия поради неконтролируемата инфлация и паричната политика, предназначена да печата повече пари, вместо да коригира лихвените проценти“, споделя военен експерт.

Това от своя страна намали стойността на валутата и направи устойчивите инвестиции в енергийна инфраструктура почти невъзможни, проблем, влошен от ендемичната корупция, от която елитите, окопани в Ислямската република, са се облагодетелствали изключително много за сметка на обикновените иранци.

И в отговор на атаките на САЩ, режимът може да причини бедствие за държавите от Персийския залив, като осакати инсталациите за обезсоляване в пустинния регион, прекъсвайки водоснабдяването за милиони хора.

В Близкия изток има около пет хиляди инсталации за обезсоляване, повече от четиристотин от които са в Персийския залив, но по-малък брой инсталации са отговорни за голям дял от производството.

Например, повече от 90% от обезсолената вода в Персийския залив идва само от петдесет и шест инсталации.

Ответна атака срещу нефтени находища в Саудитска Арабия, Катар, Обединените арабски емирства и Кувейт би нарушила допълнително световните доставки на суров петрол и газ, предизвиквайки извънредна ситуация с разходите за живот във Великобритания.