С пространни разсъждения на тема „такса стол“ неспирно редица медии се опитват да ни убедят, че това е едва ли не една от най-важните теми в държавата.

Аз имам своето (не твърде позитивно) мнение за значителна част от бизнеса на морето, който се опитва с две резервации да си плати вноската за бентлито, но ... обективността изисква да погледнем и от друга гледна точка“.

В професионалния ми живот стотици пъти ми се е случвало (и продължава да се случва) да си разместя графика, защото някой човек е притеснен и настоява, че на всяка цена трябва да се видим незабавно ... и после да отмени срещата без или с (абсурдна) причина. Аз лично не искам пари за това неудобство, но колегите в развитата част от земното кълбо налагат душмански такси на всеки, който се е позволил да ги разиграва. Поради тази причина във въпросните географски ширини и дължини на хората не им хрумва да се правят на интересни и финансовите санкции отдавна са ги дисциплинирали.  

Много хора сигурно не са се замисляли, но сезонът на морето е доста кратък и, дето се вика, всяка вечер е сама по себе си ценна, защото като дойде септември започват да зазимяваш и да чакаш края на следващия юни.

По този повод си припомних разговор с един албански хотелиер. На въпроса ми защо бирата е толкова скъпа в хотела му, той ми отговори, че сезонът му е само 45 дни, останалите 320 от годината са „мъртви“.

Вярно е, че „клиентът е цар“, но това му царско качество е именно заради парите, които той харчи и които го правят клиент. И удовлетворението на клиента и на бизнеса е взаимно, когато и двете страни са коректни. А за некоректните в закона е предвидена т. нар. „неустойка“ - сума, с която този, който не е бил коректен, трябва да се раздели, за да обезщети коректния човек в ситуацията.

Да си представим, че сме ресторантьори на заведение, което след сериозни усилия е станало оборотно и търсено. Всеки ден освен за кефа на клиента (защото това е нужно, за да има работа), мислим за доставки, кредити, заплати на персонала и т.н. Ок, това е бизнесът и човек, който се е хванал с него, се е подготвил за това. Но ако се окаже, че в некоректността на клиентите ти държи част от заведението празно (защото не са дошли толкова хора, колкото са резервирали) и по този начин ти генерира загуби? Ако се окаже, че тези, дето са дошли да си правят кефа, не само, че са ти създали трудност, ами и се държат безобразно? Е тогава „такса празен стол“ е най-малкото нещо, което можеш да им пляснеш.

Не оправдавам голяма част от родния бизнес. Той е далеч от това понятие и сам се е направил за критика с политиката „с трици маймуни да ловим“. Но няма да защитавам хората, които си мислят, че, защото са „клиенти“ могат да правят останалите на маймуни. Но най-критичен съм към тази част от медиите, които не знаейки какво да пишат си напълниха колонките  с този тривиален абсурд.

Истината е, че за да стане реален и адекватен, българският бизнес трябва да се промени – не само като организация, но и като начин на мислене. И ако успее, това ще промени и отношението на клиентите му. Въпросът е колко още трябва да чакаме, за да може тези, дето са бизнес, наистина да се превърнат в такъв.

Адв. Станислав Станев

Адвокат Станев е член на Адвокатска колегия  Пловдив и автор на TrafficNews.bg